Бум на жилищно строителство: Пловдив е №1, продават все повече общи части заедно с апартамента

Впечатляващ ръст на броя новопостроени и въведени в експлоатация след Акт 16 жилища в България регистрира Националният статистически институт през третото тримесечие на 2022 година. Предварителните му данни сочат 1 316 жилищни сгради с 5 812 жилища в тях. За година ръстът при броя сгради е с 458 повече (53.4%), а при броя жилища – с 2 008 (52.8%). Не е имало толкова голям брой въведени жилища в експлоатация поне от януари 2017 година.

78.7% от сградите са със стоманенобетонна конструкция, 18.7% са с тухлена, 2.1% - с друга. Най-малък е делът на панелните – 0.5%.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79%). Следват жилищните кооперации (15.4%). На годишна база има увеличение в броя новопостроени къщи и жилищни кооперации и намаление на сградите от смесен тип и вилите.

Не София, а Пловдив е на първо място по брой въведени в експлоатация жилищни сгради. В област Пловдив те са 196 с 581 жилища. Втора е София (столица) със 170 сгради с 1 493 жилища, трета – Бургас: 141 сгради с 553 жилища в тях.

Най-много са новите двустайни жилища (37.9%), следвани от тристайните (33.6%). Най-нисък е делът на тези с шест и повече стаи - 3.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2022 г. е 548.9 хил. кв. м. Тя е с 48.4% повече от същото тримесечие на 2021 г. Жилищната площ се увеличава с 52.7% и достига 436.8 хил. кв. метра.

Средната полезна площ на едно ново жилище обаче намалява - от 97.2 кв. м през третото тримесечие на 2021 г. на 94.4 кв. м година по-късно.

Най-просторни са новите жилища в Силистра - 218.7 кв. м, и Смолян - 172.3 кв. м, а най-малка - в областите Разград - 66.9 кв. м, и Търговище – 70 кв. метра.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.