БСП, МЕЧ и ''Величие'' внесоха закон за замразяване на цени

Депутати от "БСП-Обединена левица", МЕЧ и "Величие" са внесли в деловодството на Народното събрание Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, с който се цели да се предотврати "спекулативното повишаване на цените и защита на потребителите в периода на въвеждане на еврото в Република България".

Законопроектът е внесен на 16.07, става ясно от сайта на парламента. Прави впечатление, че вносителите са две партии от опозицията и една от управляващото мнозинство.  

В него е записано, че "мерките за контрол на цените се прилагат, за да се предотвратят отрицателните ефекти от промените в цените на дребно на основни стоки и услуги, да се смекчат инфлационните ефекти, да се избегне спекулативно ценообразуване, да се постигне прозрачност при информирането на потребителите при промени в цените, да се противодейства на спекулата в периода на въвеждане на еврото в България".

Целта на вносителите е законът да се прилага за основни храни, медикаменти без рецепта, горива, битови комунални услуги и банкови такси (в частта такси и комисиони), а при нужда - и тока, водата, парното; да обхваща както производители и търговци, така и доставчици на услуги.

Той предвижда правителството на всеки три месеца да определя и спуска таван на цените на основни стоки. За целта от Министерски съвет трябва да правят списък на стоките и на пределните цени, по които те могат да се продават. Според законопроекта специално за бензиностанциите пределните цени следва да се спускат на всеки две седмици.

Вносителите предлагат също МС да има право да забранява на банките да вдигат такси или да въвеждат нови. Записано е, че таксите на банките не могат да са по-високи от средните за банковата система към 31 декември 2024 г.

На телекомите директно се забранява да вдигат цените догодина (всяка цена на отделна услуга не може да е по-скъпа, отколкото е била към 1 януари 2025 г.) Записано е още, че цените на лекарствата без лекарско предписание трябва да замръзнат (или да се върнат на нивото им от началото на 2025 г.).

За храните се предлага не само таван на цената, но и на надценките. Според вносителите надценката трябва да е 10% за търговците на дребно, а за останалите по веригата - фермата, преработвателя, дистрибутора и др., МС да определи с решение какви да са процентите.

Настоява се и за специална наредба за пресмятането на надценките. Десетте процента за храните са само за по-големите магазини (с обороти над 20 млн. лева годишно), което означава, че няма да има предел за оскъпяването в средните и дребните.

Предлага се глобите за физически лица при нарушение на конкретни членове от закона да са в размер между 1000 и 15 000 лв., в зависимост от тежестта на нарушението. Нарушенията включват неспазване на тавани на цени, неизпълнение на изисквания за обозначаване на цени, непредоставяне на информация, укриване на данни или обжалване на мерки по незаконен начин.

При повторно извършено нарушение глобите нарастват значително — често до два или три пъти повече, като може да достигнат до 30 000 или 40 000 лв.

Записано е още, че за юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, която може да бъде фиксирана сума (например от 3000 до 20 000 лв.), или процент от оборота за предходната година – 3% при първо нарушение, 7% при повторно нарушение.

Настоява се глобите да се налагат от БНБ, когато е нарушена финансова регулация, Комисията за защита на потребителите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Комисията за регулиране на съобщенията.

Идеята на депутатите е законът да се прилага временно, в първата година от въвеждането на еврото - от 1 януари до 31 декември 2026 г.

В мотивите към законопроекта е посочено, че "мерки за контрол за регулиране на цените от началото на тази година предприемат редица европейски държави - Словакия, Словения, Косово, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония. А през последните години подобни мерки са въвеждани и във Франция, Испания, Италия, Унгария". Това, което не се казва в мотивите, е че навсякъде мерките за натискане на цените са се провалили и дори са напомпали инфлацията. Най-близък е примерът с Румъния, която напоследък е европейски шампион по инфлация, отбелязва в. "Сега".

Подобен законопрокет е изготвен от земеделския министър Георги Тахов. Неговата цел е да уреди отношенията по цялата верига - от производителите на храни до купувачите. Предвиждат се пределни надценки, на които да имат право както производителите, така и търговците.

Законопроектът обаче събра много критики, като основното опасение е, че ако НС приеме Законопроекта за агрохранителната верига, той не само няма да доведе до намаляване на цените на основни хранителни стоки, но ще има точно обратния ефект.

Следете новините ни в GoogleNews