БНБ: Очаква се умерено покачване на инфлацията в началото на 2025 г.

В началото на 2025 г. инфлацията отново ще тръгне нагоре, въпреки че през 2024 г. се забави, а през септември достигна до най-ниското си ниво за последните четири години -1.2% на годишна база.

Това прогнозира в последния си доклад "Икономически преглед" Българска народна банка, цитиран от в. "Сега".

Според централната банка намаляването на инфлацията ще продължи до края на 2024 г., като през първото тримесечие на 2025 г. тя ще се ускори "умерено". 

Причината за скока на инфлацията в началото на 2025 г. ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То от своя страна ще окаже натиск на цените нагоре - най-вече на услугите и хранителните продукти.

"Силното частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция са основни фактори с проинфлационно влияние", посочват от БНБ. Те водят до повишение на потребителските цени на редица услуги и храни.

БНБ не посочва конкретна прогноза за средногодишна инфлация догодина. Министерството на финансите също още не е представило макроикономическата рамка на Бюджет 2025.

Според БНР през последните години политиката на повишение на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата са подкрепяли увеличението на разполагаемия доход и потреблението на домакинствата и са създали предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на инфлацията, каквито са услугите.

От 1 януари 2025 г. минималната заплата ще нарасне с 15% - от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и министерство на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование.

Едно от предложенията на Министерство на финансите за овладяване на очертаващия се дефицит от около 12 млрд. лв. в бюджета за 2025 г. е отлагане на увеличенията на заплатите в МВР, армията и образованието за 2026 г. Целта е България да не рискува догодина да надвиши изискването за около 2% годишна инфлация, за да бъде поканена в еврозоната.

БНБ посочва, че поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на ДЦК, оказва допълнително влияние за висока ликвидност в банките у нас. Това е и причината в нашата банкова система да не бъде пренесена паричната политика на ЕЦБ за повишение на лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата в България.