Бюджетна дисциплина при политическа криза: Ето ги рисковете

Има ли рискове за влошаване на бюджетната дисциплина в настоящата политическа криза? Поне няколко „вратички“ се отварят в създалата се ситуация, пише във фейсбук икономистът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов.

В бюджета за 2016 г., по предварителна прогноза, се очаква да се „спестят“ (да не се похарчат) разходи за около 1.7 милиарда лева. Основно заради тази „икономия“ очаквахме балансиран бюджет, вместо дефицит от 1.8 милиарда.

Законът за публичните финанси обаче разрешава на правителството, без актуализация на бюджета в Народното събрание, да прави пренасочване на средства между отделни пера в бюджета, до размера на одобрения таван на разходите. Така дори за месец изпълнителната власт може по усмотрение да похарчи (поне) 1.7 млрд. без дори да наруши закона. Това може да направи както правителство в оставка, така и служебен кабинет.

Същото може да се каже и за разходите през 2017 г. – дори парламентът да одобри проекта, внесен към момента, няма пречка още от 2 януари изпълнителната власт да започне да „мести“ пари от една сфера в друга. Министерски съвет също така утвърждава разходите за персонал по бюджетите на ведомствата – следователно, стремеж към популизъм в предизборна обстановка може лесно да доведе до увеличение на заплатите в администрацията (а към септември вече отчитаме нарастване на заплатите в обществения сектор с около 7% спрямо миналата година).

Ако няма приет бюджет за 2017 г., Законът за публините финанси позволява правителството месец по месец да харчи не повече от размера на разходите за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения – т.е. без да формира дефицит. На пръв поглед, това изглежда като достатъчна „спирачка“ – например за първото тримесечие на 2016 г. разходите бяха около 7.2 млрд., при излишък от близо 1.9 млрд. лева. Детайлите обаче са важни – кое да е правителство, без с или без нов бюджет, може да прави споменатите по-горе размествания между ведомства и функции, може да увеличава заплати и т.н. в рамките на този лимит.

Има политики, които много трудно (политически) могат да бъдат обърнати – например увеличени пенсии и заплати в България не са намалявани от следващо правителство никога в историята (през 2009 г., в разгара на икономическата криза, пенсиите бяха увеличени значително месец преди избори). Друг детайл е, че въпреки ограничението да се харчи до размера на разходите за съответния месец на предходната година, законът позволява да се насочат разходи за да се отчетат влезли в сила актове на Народното събрание – т.е. депутатите могат да приемат популистки закони, които изискват допълнително финансиране, и правителството трябва да се съобрази с това, независимо, че работи в режим без приет бюджет.

Същевременно, този риск не може да бъде избегнат независимо дали правителството в оставка оттегли или поддържа проекта си за бюджет за 2017 г. – както знаем, по конституция законодателната инициатива на народните представители не може да бъде ограничена, и в такава политическа ситуация е напълно възможно проектът да бъде „украсен“ с популистки обещания и харчове. Дори в рамките на общия таван за разходи и дефицит, предложени за 2017 г., депутатите с поредица „сделки“ и „консенсуси“ могат да пренаредят приоритетите по начин, който да предизвика актуализация след нови избори. А както стана ясно, има разходи, които, веднъж завишени, трудно се свиват – т.е. ново мнозинство ще трябва да реализира собствените си приоритети с увеличение на разходите, защото ще е политически трудно да „отнеме“ вече даденото. Ако имахме действащо правителство с мнозинство, такива инициативи се блокират – сега обаче няма политически стимул за противопоставяне на опасни идеи, застрашаващи бюджетната дисциплнина.

А Законът за публичните финанси „налага“ редица фискални правила единствено върху изпълнителната власт, когато подготвя и предлага бюджет – за размер на дълга, за дефицит, за ръст на разходите, за таван на разходите и други. За отделните народни представители такава „правила“ не са и не могат да бъдат предписани.