Бюджет 2021: Догодина страната ще харчи повече, отколкото получава

Дефицит от 3,9 на сто е заложен в бюджета за догодина, става ясно от публикувания проект на консолидираната фискална програма. Тоест държавата ще харчи повече, отколкото ще получава.

Ограничението за поемане на нов държавен дълг през 2021 г. е от 4,5 милиарда лева.

Приоритетите на Бюджет 2021 са доходите, образованието, здравеопазването, социалната политика, отбраната и пенсионната политика.

Предвижда се увеличение на минималната работна заплата на 650 лв., като тя се ще запази и през следващите две години - 2022 и 2023 г. 

Ще се постигне и планираното увеличение за учителите, като са предвидени 360 млн. лева, както и 57,8 млн. лева за вдигането на заплатите на непедагогически персонал.

Увеличението от 30%, което правителството реши през август да получават 34 администрации на "първа линия" на борбата с COVID-19, ще остане през цялата следваща година, предвижда Бюджет 2021. 

С 10% се вдигат заплатите на персонала на държавните служители, които не попадат в обхвата на социално-икономически мерки на правителството.

Вдигат заплатите на всички, ангажирани с провеждането на изборите и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни пари за пенсиите:

474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия от 250 лв. на 300 лв.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв.; 884,2 млн. лв. за мерки за осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до март 2021 г. включително.

Осигурени са средства за придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия. 

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Очаква се, че в края на периода 2021-2023 г. държавният дълг да достигне 38,9 млрд. лв., т.е. съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 година.

Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" да бъде в диапазона от 27,5% от БВП през 2021 г. до 29,4% от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг , той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на България в ЕС. (Маастрихтските критерии налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Теосновни критерии за присъединяването към единната валута - бел.ред.)

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,4 % от прогнозния БВП. 

Мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4% от прогнозния БВП.

Приходи и разходи

В периода 2021-2023 г. ще се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, но само ако се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията.

При приходите, изразени като процент от БВП, ще се наблюдава тенденция за спад – от 38,3% до 37,6%. Очаква се в номинален размер те да се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г.

Разходите също ще растат – очаква се от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г.
Прогнозите са, че дефицитът ще намалее - от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Уточнява се, че ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от БВП.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост