България в очите на германския бизнес: евтини и зле образовани висшисти в страна с привидна борба с корупцията

Евтини, но и зле образовани висшисти в страна, която разпределя непрозрачно еврофондовете, в която борбата с корупцията е привидна, съдебната сигурност е относителна, а работата на администрацията - посредствена.

Така изглежда България през очите на германския бизнес, показват резултатите от анкетата "Бизнес средата в България", проведена от Германо-българската индустриална търговска камара (ГБИТК) в периода 1 февруари - 1 март 2018 г. Резултатите бяха представени днес на пресконференция.

Анкетата на ГБИТК е част от изследване на 15 германски външнотърговски камари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Участниците от страната ни са 108 - фирми с германско участие между 1% и 100%, които поддържат търговски взаимоотношения с Германия, а общо от ЦИЕ те са 1754.

Проучването е своеобразен барометър на бизнес климата и откроява силните и слабите страни на България като бизнес дестинация. То се прави от 2005 г. насам.

Германските работодатели са много доволни от цената на труда у нас. По-евтина е работната ръка единствено в Албания. 

Те планират около 10% ръст в разходите за работна ръка. 

Това, разбира се, не е добре от гледна точка на работещите, но на това възражение работодателите имат друго: хората тук са зле подготвени. Както завършилите висше образование, така и дипломиралите се в професионални гимназии.

За поредна година страната ни е в дъното на класацията по качеството на академичното образование. Малко над 20% от анкетираните смятат, че у нас се подготвят кадри, отговарящи на изискванията на пазара на труда, само 1% са много доволни от тях. 17% обаче са крайно недоволни.

При професионалите гимназии нито един не казва, че е много доволен. 17% заявяват, че са много недоволни, 33% - че са по-скоро недоволни, 36% определят нивото на завършилите като посредствено. И все пак тук се наблюдава известно подобрение спрямо миналата година.

Като конкретни мерки за справяне с кризата инвеститорите виждат привличането на българите от чужбина, наемането на служители от трети страни и инвестиции в образованието. 

Продължава на стр. 2