България си е най-бедната в ЕС. Но София не е България

Когато България влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., средната работна заплата в страната беше малко над 300 лева, а минималната – 150 лева. Тогава България изглеждаше като периферия не само на Европа, но и на самите Балкани.

Две десетилетия по-късно страната продължава да заема последното място в Европейския съюз по БВП на човек от населението и по ниво на доходите. Само че зад тази статистика вече стои различна икономическа реалност.

Днес средната работна заплата в България достига 1407 евро, а минималната е точно 620 евро. Това са най-високите нива в съвременната икономическа история на страната. По-важното е, че разликата между България и средното европейско ниво е значително по-малка, отколкото беше при присъединяването към ЕС.

Въпросът вече не е дали България е най-бедната държава в Европейския съюз. Статистически отговорът остава „да“. По-интересният въпрос е колко бързо се променя тази картина и дали част от България вече е започнала да живее по стандарт, близък до европейския.

През първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата достига 1407 евро, което е увеличение от 12,7% на годишна база. Само за една година средният доход на наетите лица нараства с над 150 евро. Това е темп на растеж, който повечето западноевропейски икономики не са виждали от десетилетия.

Още по-показателна е дългосрочната промяна. В края на 2005 г. средната работна заплата в България е около 330 лева. Днес тя надхвърля 2750 лева. За приблизително двадесет години възнагражденията са нараснали повече от осем пъти.

Минималната работна заплата показва сходна тенденция. От 150 лева през 2005 г. тя достига 1213 лева от началото на 2026 г., което е точно 620,20 евро. Увеличението е над седем пъти.

Тези числа обясняват защо България постепенно скъсява дистанцията със средните европейски показатели. Според последните оценки на Евростат БВП на човек от населението, измерен чрез покупателната способност, вече достига 66% от средното ниво за Европейския съюз. При влизането на страната в ЕС този показател беше около 40%.

С други думи, България остава последна в ЕС, но вече не изостава толкова драматично, колкото преди две десетилетия.

Това обаче е само едната страна на историята.

Другата е, че когато говорим за средната заплата в България, всъщност говорим за статистическа илюзия.

Причината е София.

През последните години столицата започна да се откъсва икономически не само от останалата част на страната, но и от голяма част от Източна Европа. Данни на институции и трудови анализи показват, че средната работна заплата в София вече се движи между 1900 и над 2000 евро месечно в зависимост от периода и методологията на изчисление.

Само преди десетина години подобни доходи в Източна Европа изглеждаха характерни единствено за Прага, Варшава или Братислава.

Днес в части от софийската икономика – информационни технологии, финанси, телекомуникации, аутсорсинг и професионални услуги – възнагражденията вече са сравними с тези в редица градове от Южна Европа.

Това поставя интересен въпрос: възможно ли е най-бедната държава в Европейския съюз да има столица, която постепенно се доближава до средноевропейските доходи?

Отговорът изглежда все по-близо до „да“.

София не е България

Ако средната заплата в София действително се движи около или над 2000 евро, столицата вече достига приблизително 80–90% от средните възнаграждения в редица държави от Европейския съюз. Разликата с части от Южна Европа става все по-малка, а в някои професии практически изчезва.

Парадоксът е, че същевременно цели български региони остават много далеч от тази реалност.

В редица области на Северозападна България, както и в части от Южна България, средните възнаграждения продължават да бъдат почти двойно по-ниски от тези в столицата.

Така България постепенно започва да прилича на две различни икономики.

Едната е София – град, който концентрира огромна част от инвестициите, високотехнологичните работни места и най-високите доходи.

Другата е периферна България – региони, в които икономическият растеж достига по-бавно, а заплатите остават значително под средните за страната.

Именно това разслоение вероятно е най-голямото социално предизвикателство пред страната през следващото десетилетие.

Защото ако през 2007 г. основният проблем беше общата бедност, то през 2026 г. все по-видим проблем става неравномерното разпределение на растежа.

Сравнението със съседните държави също показва колко силно се е променила икономическата позиция на България.

По БВП на човек от населението страната вече изпреварва Сърбия и Северна Македония. Разликата не е огромна, но е устойчива.

Още по-показателно е сравнението с Турция.

В началото на века Турция често беше давана като пример за по-динамична и по-развита икономика. Днес обаче високата инфлация, валутните сътресения и обезценяването на турската лира значително промениха картината.

По отношение на средните възнаграждения в евро и по номинален БВП на човек от населението България вече има предимство. Това е една от причините през последните години трудовата миграция да не се движи само в посока от България към Турция, а и обратно в определени сектори на пазара на труда.

Това не означава, че България е настигнала богатата Европа.

Напротив.

Страната продължава да бъде на последно място в ЕС по БВП на човек от населението. Средната работна заплата остава значително под нивата в Германия, Нидерландия, Белгия или скандинавските държави. Минималната работна заплата също е най-ниската в Европейския съюз.

Но данните показват нещо друго, което рядко влиза в политическите лозунги.

България вече не е държавата от 2007 г.

За по-малко от две десетилетия доходите нараснаха многократно, икономиката се доближи до средноевропейските нива, а София започна да се превръща в град със заплати, които все по-трудно могат да бъдат определени като „източноевропейски“.

Истинският въпрос днес не е защо България още е последна в ЕС. По-важният въпрос е дали растежът, който промени София, ще достигне и останалата част от страната.

Защото ако сегашната тенденция продължи, след десет години България може и да не е най-бедната държава в Европейския съюз.

Но рискът да остане държавата с най-големи вътрешни различия вече изглежда напълно реален.

Следете новините ни в GoogleNews