Англия затвори последната въглищна централа. В какво се трансформира тя
Докато у нас затварянето на въглищните централи върви "по план" - с повече неясноти отколкото отговори за бъдещето на въглищните райони, на 30 септември Великобритания затвори последната си въглищна централа. От днес страната не ползва енергия, добита от горене на въглища.
Датата ще остане в историята като повратен момент от прехода на Англия към декарбонизация. Десетилетия наред въглищата са основен източник на енергия за страната - движещата суровина на индустриалната революция.
Как се случи това и какво е бъдещето на централата "Ратклиф он Соър" в Нотингамшир, разказва Би Би Си.
Затварянето на мащабния заводски комплекс логично повдига темата за това как може да се ползва инфраструктурата на някогашните въглищни централи. Един от вариантите е те да станат резервоари за енергия от възобновяеми източници.
Заводът е отворен през 1967 година, когато близо 90% от електрическата енергия на Великобритания се добива от въглища. Сега комплексът ще премине през двугодишен процес на извеждане от експлоатация и разрушаване.
Още няма яснота какво точно е бъдещето на завода. Имаше предложения в него да бъде разположен прототип на реактор за термоядрен синтез или друга екологична индустрия. Един от обещаващите варианти за такива електроцентрали в световен мащаб е да се превърнат в места за съхранение на батерии. Възобновяемата енергия от слънцето и вятъра, например, е основен път към нулевите въглеродни емисии. Делът на енергията от възобновяеми източници расте - според доклад на Международната енергийна агенция от януари 2024 година енергията от възобновяеми източници съставлява 33,5% процента от произведената в света и може да достигне 41,8% през 2028 година. С това обаче идват и предизвикателствата за енергийните мрежи. Въглищните и газовите електроцентрали могат да се включват и изключват по желание, така че да доставят повече енергия, когато е необходимо. За разлика от тях възобновяемите източници са непостоянни и по-малко контролируеми - слънцето не грее през нощта, а вятърът не винаги духа.
До известна степен проблемът с непостоянството може да бъде решен чрез разнообразен избор на възобновяеми източници: така, ако един от тях не произвежда достатъчно, друг може да поеме работата. Ядрената енергия, която е с нулеви въглеродни емисии, също предлага стабилни доставки.
Наред с това обаче държавите инвестират значителни средства в съхранението на енергия. Когато се генерира много електроенергия, но тя не е необходима, тя може да се съхранява, а когато има недостиг, може да се освободи. Основната цел е да се постигне съответствие между производството и търсенето.
В продължение на много десетилетия най-важната форма на съхранение на енергия беше помпената водноелектрическа енергия. Излишната електроенергия се използваше за изпомпване на вода нагоре, за да може тя да се освободи и да задвижи турбините и да генерира електроенергия, когато е необходимо. Това обаче няма да е достатъчно за ерата на възобновяемите енергийни източници, а водната енергия има и своите проблеми с емисиите, пише Би Би Си. "„Този капацитет е почти напълно наситен навсякъде, поне в Европа. Няма място за повече строителство“, казва електроинженерът от лондонския Кралски колеж Грация Тодескини.
Ето защо много страни се насочват към системите за съхранение на енергия от батерии (BESS). BESS е просто масив от батерии: големи, с размерите на корабни контейнери. Излишната електроенергия от възобновяеми източници може да се изхвърля в батериите, готови да бъдат разредени, когато търсенето е голямо.
„През последните 20 години тази технология се е подобрила много“, казва още Тодескини. „Контролът е по-прецизен, а освен това цената е намаляла.“
Всичко това обяснява защо една от неработещите въглищни електроцентрали в Обединеното кралство - във Ферибридж, Западен Йоркшир, се превръща в обект на BESS, допълва Би Би Си. Капацитетът му ще бъде 150 мегавата, което според оценките ще е достатъчно за захранването на 250 000 жилища.
Изграждането на масив с батерии на мястото на стара въглищна електроцентрала има множество предимства. На първо място, там има връзка с енергийната мрежа. Това означава, че свързването на BESS с мрежата е възможно най-просто. Освен това на обектите има много полезни материали и инфраструктура.
Въпреки това не всички електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, ще бъдат подходящи за BESS. „Това наистина зависи много от местоположението“, казва Грация Тодескини. Например, обект, който е далеч от жилищни квартали, може да не е подходящ. Вместо това, такива обекти могат да бъдат използвани за вятърни паркове или други форми на производство. Тодескини предлага и превръщането на старите централи в места за зареждане на електромобили.