OffNews.bg

Анализатори: Само България ще пострада от нова газова криза в Украйна

България е единствената, която няма да може да намери алтернативни доставки на газ при нова газова криза в Украйна, подобна на тази от 2009 г.

Това сочи анализ на Института по енергийна икономика в Университета в Кьолн, цитиран от Euractiv.
Сигурността на доставките се е подобрила след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради спора между Москва и Киев за цените на газа, се посочва в доклада.

Според анализа има няколко фактора, които допринасят за това Европа да бъде твърде малко засегната от една евентуална газова криза в Украйна.

Потреблението в Европа през последните 5 години се е оказало по-ниско от прогнозите, в резултат на което са останали излишни количества, които могат да се използват при извънредни ситуации.

Освен това е подобрен достъпът до алтернативни източници на газ – както от Русия, така и от други източници – например „Северен поток”, собствени газохранилища и др. Това компенсира намаляването на количествата собствен газ в рамките на Европейския съюз.

Наблюдава се и увеличаване на преносния капацитет в периода 2009 – 2014 г., което би позволило да се пренасят по-големи количества газ в цяла Европа в случай на нова криза. Подобренията в мрежовата инфраструктура позволяват и по-добра диверсификация в рамките на ЕС, посочват авторите на анализа.

Те обясняват още, че от 2009 г. насам Европа е въвела много по-последователна регулация на доставките.
Последиците от една нова газова криза в Украйна биха били ограничени и биха засегнали само България от страните членки на ЕС, се казва още в доклада.

Наскоро премиерът Бойко Борисов предупреди председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че замразяването на проекта „Южен поток” ще бъде последвано от „енергийна катастрофа”.

Според симулации, направени от авторите на доклада, в най-голяма степен от прекъсване на доставките на газ биха били засегнати Украйна, България, Турция и Македония.

Докато доставките на газ идват главно от Русия, ЕС е по-малко уязвим на прекъсване на газа през главния маршрут за доставки – през Украйна, отколкото преди това.

През 2013 г. газът, закупен от „Газпром”, представлява до 29% от цялото потребление в рамките на ЕС, 14% от диставките са през Украйна.

Зависимостта от газа през Украйна е голяма, но е намаляла както за Русия, така и за Европа през последното десетилетие.

Между 2005 г. и 2014 г. количествата газ, които се транзитират през Украйна са намалели от 121 милиарда кубически метра годишно до 57 милиарда кубически метра на година. Делът на руския газ за Европа през Украйна също е намалял - от 80% през 2005 г., през 50% за 2013 г., до 30% през 2014 г., обясняват анализаторите от Университета в Кьолн.

В момента една газова криза като тази през 2009 г. би засегнала най-вече малките пазари. Сред европейските страни с търсене от над 30 млрд. кубически метра на година – Германия, Великобритания, Италия, Холандия, Франция и Испания, само Италия е внесла над 15% от необходимия за нея газ през Украйна през миналата година.

Германия беше най-големия пазар и силно зависима от доставките на газ през Украйна, но това се промени с въвеждането в експлоатация на газопровода „Северен поток”.

Останалите - Великобритания, Холандия, Франция и Испания потребяват малко или никакъв газ през Украйна, се посочва още в доклада.

По-зависими от газа през Украйна са малките газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда кубически метра. България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия внасят голяма част от своето потребление през този маршрут, въпреки че само България не е в състояние да замени необходимите й обеми, смятат анализаторите.

Силно зависими от газовите доставки през Украйна остават още Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, които бяха силно засегнати и от газовата криза през 2009 г.