32,8% от българите искат в еврозоната, 50,4% - не

В обществото са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяване на страната ни към еврозоната. За разлика от хората, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, реализирано от агенция "Алфа Рисърч" в периода 1-17 ноември, с възложител Министерството на финансите (МФ).

Допитването е проведено сред 1200 души и сред 500 фирми.

32,8 процента от анкетираните граждани одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната, от тях 15 процента - напълно, а 17,8 процента - по-скоро. 23 на сто обаче казват, че по-скоро не одобряват, а 27,4 на сто изобщо не одобряват членство на България в еврозоната, показват данните в проучването. 16,8 на сто отговарят, че не могат да преценят.

64,3 процента от бизнеса одобряват присъединяване на България към еврозоната, от тях 46,7 процента - напълно, а 17,6 процента - по-скоро. 15,3 процента от представителите на бизнеса посочват, че по-скоро не одобряват, а 18 процента, че изобщо не одобряват членство в еврозоната. 2,3 процента не могат да преценят. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи - 59,4 процента очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61,3 процента - върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи - 27,6 процента са скептични за последствията върху националната икономика, а 17,6 процента - за ефектите върху компанията им.

Въпреки съществуващите притеснения, хората очакват редица позитивни ефекти от въвеждане на еврото, показва проучването. 58,6 процента очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина. 37,2 процента смятат, че това ще улесни търговията ни с другите европейски държави. За 21,2 на сто с еврото ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор в страната, а за 20,2 на сто – ще се осигури достъп на българските граждани и фирми до по-евтини и изгодни кредити. 19,6 процента смятат, че с въвеждането на еврото ще се повиши самочувствието ни на граждани на ЕС, 17,7 на сто посочват, че така България ще има реално участие в процеса на вземане на решения в еврозоната. Други 15,9 смятат, че ще намалее рискът от фалити на банки.

Две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави с въвеждане на еврото, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, показва проучването.

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките – 68,7 процента, риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци – 56,8 процента, увеличаване на инфлацията – 54,7 процента. 42,1 на сто смятат, че ще бъде трудно на хората да се ориентират в новите парични средства, 31,5 на сто посочват, че България ще загуби суверенитета и финансовата си независимост, 27,2 на сто, че българските стоки ще станат по-неконкурентоспособни. Подобни тенденции се наблюдават и сред бизнеса.

Според проучването отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото обаче не води еднозначно до неговото отхвърляне. 31,3 на сто от участвалите заявяват, че и в момента подкрепят въвеждането на еврото, като смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. Други 27,8 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени негативите, биха одобрили въвеждането на еврото. 40,9 на сто отговарят, че не биха го подкрепили.

В много голяма степен промяната на нагласите и подкрепата за въвеждането на еврото ще зависи и от организацията на процеса по въвеждане на единната европейска валута, посочи Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч". Ако има много по-малко проблеми, много по-бърза реакция на възникнали едни или други затруднения, тогава можем да очакваме и една нормална обществена подкрепа, която да се увеличава с времето. Наличието на сериозни информационни дефицити, организационни проблеми по въвеждането на еврото, може в една или друга степен да засегнат и сега съществуващите обществени нагласи, посочи Димитрова.

Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, отбеляза приоритета за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 г.

Велкова припомни, че в тази връзка са подготвени и приети от Министерския съвет четири законопроекта, които са внесени в парламента. Промените в Закона за БНБ бяха приети от водещата комисия - бюджетната, на първо гласуване и се очаква тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласуване. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че парламентът ще ги обсъди и разгледа и в зала на първо гласуване до края на годината.

Четвъртият закон, който е свързан с еврото, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който от МФ също очакват до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание, отбеляза Росица Велкова.

Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде разработен в първоначален проект от министерствата, ангажираните ведомства, публични институции и БНБ, а през януари се планира да бъде съгласуван неформално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за модерна търговия, за да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, отбеляза министър Велкова. Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане и след това да бъде изпратен към Народното събрание, обясни министърът.

На база проучването, проведено по Комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за очакванията и притесненията от въвеждане на еврото сред хората и бизнеса, от МФ планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници. Предвижда се също до края на март да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси, посочи министър Велкова.