Невяна Владинова за бенефиса, новата роля, една емблематична снимка и… нейната пословична упоритост

Невяна Владинова е втори вицепрезидент на Българска федерация по художествена гимнастика. Като активен състезател е бронзова медалистка от Световното първенство в Пезаро (2017 година), световна вицешампионка отборно през 2018 година, спечели Световната купа в София през 2017 година, като прибави още три златни и един сребърен медал, има още десетки медали от световни купи, международни турнири и други. Участва на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016 година. А само след два дни предстои да се сбогува с българската публика на организирания бенефис-спектакъл „Сън“ в „Арена Армеец“.

Ето какво сподели Невяна Владинова пред БР Медия:

- Невяна, само след два дни предстои обещаващо грандиозно шоу, което ще бъде твой бенефис, както на ансамбъла и Катрин Тасева. Мислила ли си върху това как ще се разделиш с публиката и твоите фенове?

- Да ви призная, не съм мислила по този въпрос, тъй като не съм предполагала, че ще стигна такова ниво, за да имам бенефис. Аз смятам, че такъв тип край на кариера и организация на бенефис се полагат на наистина големите и успели спортисти. Но сега се радвам изключително много, че имам тази възможност и ми се дава шанс да завърша подобаващо кариерата си и то пред нашата любима българска публика.

- Няколко пъти, след като приключи кариерата си, споделяш, че оттеглянето ти не стана точно така, както трябваше…

- Ами да, би било хубаво да бях останала до края на олимпийския цикъл заедно с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Но в никой случай не съжалявам, защото се случи така, както трябваше. Няма случайни неща.

- А защо стана така, задавала ли си си този въпрос – защо се контузих и това бе една от причините да прекратиш кариерата си?

- Защото тялото започна да говори. И всичко се случи тогава, когато трябваше. Смятам, че направих каквото трябваше в спорта като гимнастичка и беше време да се оттегля. Но тъй като аз съм твърде упорита, сама нямаше да го направя и до последно щях да си кретам… Тялото първоначално ми даде един знак, беше като един вид предупреждение. И аз не го послушах. Накрая се стигна до там, че ми каза – стоп. А нищо в този живот не е на всяка цена.

- Но пък това ти даде нови възможности. Сега си в ролята на ръководител на федерацията. Доволна ли си от това, с което се занимаваш в момента?

- Наистина се убеждавам, че всичко се случва с причина. Сигурно можеше да остана да тренирам, да ме побеждават малките и това да ми действа много по-лошо, защото безспорно следващото поколение израсна много, играе по друг правилник – всичко вече е различно. Но ето, че нещата станаха така, както е трябвало. Много съм доволна от това, което правя в момента. То е нещо, което обмислях дълго време. Истината е, че в последните две години, докато все още бях в залата, мислех върху бъдещето си – какво ще правя. Не исках да приключа тренировките и изведнъж да се чувствам като паднала от Марс. Исках да знам и да бъда подготвена какво ще правя. На много малко хора съм споделяла за плановете си, тъй като аз съм от хората, които не обичат да говорят, а действам. И когато стане нещо факт, тогава да се говори.

- Казваш, че си мислила върху това, с което ще се занимаваш след активната кариера. Какво искаше да бъде то?

- Със сигурност не съм имала толкова смели мечти, че от първия си ден след залата ще бъда вицепрезидент на федерацията, за което благодаря на Илиана Раева за шанса, който ми даде, и мисля, че се справям добре и достойно.

- Как се почувства, когато от залата като активна състезателка изведнъж се оказваш в нова роля и отиваш на среща в ролята си на ръководител на федерацията?

- Странно ми беше в началото, тъй като нещата се случиха доста рязко, но това беше предложение, което приемаш и после мислиш как да реагираш. Беше смущаващо, но свикнах. Във федерацията сме събрани страхотен екип, в който всеки знае в какво е добър. Знам, че каквото и да се случи, мога да получа помощ от останалите, както и те могат да разчитат на мен.

- Ако затвориш очи и те попитам кое е първото състезание, за което се сещаш, кое е то?

- По принцип в момента вече не мисля много за състезанията (смее се). Мисля, че Световната купа в София 2017 година веднага ми изплува в съзнанието. Това беше може би най-силното ми състезание като изиграване на съчетанията. И с Катрин хванати за ръка на почетната стълбичка… Беше много хубаво. Има и доста други, разбира се, но ти ме попита за първото. Това е.

- А Олимпийските игри в Рио. Знаеш, че има много спортисти, които тренират цял живот и в крайна сметка не отиват на Олимпийски игри.

- Мисля, че в Рио надминах очакванията на всички – както моите, така и на треньорите ми. Много смели амбиции имахме да попадна на финала. Беше интересно състезание, забавлявах се. Честно да ви кажа – много по-трудно взех квота предишната година в Щутгарт, отколкото да играя на Олимпийски игри. На самата Олимпиада идеята беше да отида и да покажа най-добрата си форма.

- Тъй като каза, че си много упорита, вие както всички нормални хора минавате през всякакви състояния. Преди състезания, по време на път или след състезания са ти са се случвали десетки неща. Но хората очакваха от вас да бъдете машини. Би ли разказала как се минава през подобни неща, като например болки, травми, зъбобол и т.н.

- О, имам толкова истории, че мога да напиша цяла книга (смее се) за случки около тренировки или състезания. През годините много пъти са ни питали един и същи въпрос – за лишения, отнемане и т.н. Аз категорично не бих включила думичките отнемане, жертва и лишение в моя живот. Да, вероятно, когато ме е боляло нещо, ако не бях на състезание, съм щяла да си лежа и да си почивам, но аз се радвам, че не сме имали шанса да мрънкаме и да се оплакваме, а сме се справяли с всичко. И знаете ли, това сега ми помага и ще ми помага в живота.

- Откъде обаче беше тази упоритост при теб?

- Вероятно това го имам като черта в характера си, но и спортът го изкарва от мен. Всеки човек има определен праг на болка, просто при мен беше малко по-висок. Трябва нещо много страшно да се случи, за да разберат останалите или за да се почувствам наистина зле…

- Може ли да направиш сравнение между твоето време, в което се състезаваше и сегашната ситуация в индивидуалното?

- Трудно е да съпоставяме нещата. Ние проправихме пътя в индивидуалното направление. Много ценя и уважавам и Симона Пейчева, и Силвия Митева, и Елизабет Паисиева, но те винаги бяха по една – нямахме втора силна гимнастичка. След това ние успяхме да изградим отбор от няколко силни състезателки с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Сега на момичетата им е по-лесно. Не защото спортът ни е станал по-лесен, а защото вече стъпват по друг начин на килима. Съдиите ги гледат сериозно и знаят, че сме част от най-добрите.

- Катрин Тасева?! Липсва ли ти всеки ден да си с нея в залата?

- Ние в никакъв случай не сме спрели да държим връзка помежду си. Ако не се видим всеки ден, постоянно сме във връзка. Продължаваме да си помагаме. Липсваше ми тази година да не бъда по цял ден с нея в залата, но на нея ѝ беше малко по-тежко, защото беше свикнала да има моята подкрепа в залата. Но смятам, че бързо се справи и с тази ситуация.

- Следващото име, с което винаги ще се правят асоциации, е Бранимира Маркова?!

- Още един човек, на когото много дължа и на когото благодаря! Тя винаги е била и мой приятел. И сега се допитвам до нея за съвет. Със сигурност ми трябваше малко време да свикна с това, че тя вече не ми е шеф (смее се). Може би и на нея. Ние тръгнахме заедно по този път – аз като състезателка, а тя като треньор. И заедно вървяхме доста години. Помагахме си взаимно, подкрепяхме се. Винаги може да разчита на мен.

- Вече в ролята си на ръководител какво би казала на твоите наследнички в залата?

- Да работят отговорно. Радвам се, че всички в залата са много амбицирани и правят всичко с любов и желание, което е най-важното. Пожелавам им да не се отказват при провал, напротив – да работят още повече. И да слушат треньорите си, защото имаме уникални треньори, които също са отдали всичко в името на техния успех.

- Какво искаш да ти се случи в по-близко бъдеще, а и в по-далечен план?

- Искам да продължа по пътя, по който съм поела, защото вярвам, че имам с какво да помогна на нашия спорт. Искам да помогна на клубовете в провинцията, защото повечето имат нужда. Когато им липсва нещо, те губят амбиция да се развиват. Искам да се случват по-професионално нещата, за да може треньорите да се амбицират и да създават добри състезателки.

- Съвсем наскоро се кандидатира за член на Комисията на спортистите към Международната федерация по гимнастика (FIG), но не успя да влезеш в тази структура. Това беше ли важна цел за теб или е нещо, за което не съжаляваш?

- Това също беше цел пред мен доста отдавна, така че няма как да не съм разочарована. Не губя за първи път, така че това не е нещо ново за мен. Но пък тези неща ме амбицират и знам, че нещо друго ме чака, а аз няма да го чакам и ще отида да си го взема!