В танците бием македонците, но не и при стадиона
Шоуто, което македонците спретнаха преди мегасблъсъка за Суперкупата на Европа между Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед (2:1), отвори много въпроси и предположения сред българските зрители. Какво би се случило, ако двубоят се бе играл тук?
Вероятно няма човек, който да не се е наслаждавал на грандиозните церемонии по откриванията на Олимпийските игри или Световните първенства по футбол. Това са онези мигове, когато изкуството среща спорта.
За всички зрители бе празник за очите, когато танцьорите на стадион "Филип II" се появиха на терена и завиха кръшни хора в различни фигури и серпентини. Това със сигурност жегна родните привърженици, тъй като както добре знаем, танците на югозападната ни съседка поразително приличат на българските (всички знаем защо).
Нещо повече, хората, които изпълниха македонците са бледи копия на нашите "Арап" и "Гинка". Никак не са малко родните професионални танцьори, които могат да изпълнят значително по-интересни танци, карайки публиката да настръхне от атрактивните и разнообразни комбинации в краката.
Освен това, предимството при нас е, че имаме не само хора, в които да повтаряме едни и същи движения в продължение на 5 минути, а цели танци (композиции) със сюжет и многобройни фигури, създадени от легендарни хореографи, отдали целия си живот на това богато родно изкуство.
Какво щеше да се случи, ако двубоят за Суперкупата се играеше тук? Със сигурност щеше да е по-атрактивно. Шоуто на Димитър Бербатов и Луиш Фиго "All Stars" преди два месеца, както и юбилеят на Христо Стоичков година по-рано показаха, че ние също можем да пресъздадем великолепна обстановка за един сблъсък от голям форум.
Именно при тези две суперпродукции не липсваха и изпълнения на родни любимци във фолклорното ни изкуство като Николина Чакърдъкова и нейния Неврокопски ансамбъл, Група Вакали, 100 каба гайди и др. През годините стана ясно, че българското изкуство се харесва в чужбина, а многобройните награди, с които съставите се прибират след участия в международни фестивали, говорят достатъчно.
Смелата ми прогноза е, че ние бихме се представили още по-впечатляващо. Всички много добре помним мащабните празнични манифестации по жълтите павета.
Родните най-добри ансамбли като "Филип Кутев", "Тракия", "Пирин" и др. обединяваха сили и правеха масови танцови изпълнения, карайки родната публика да настръхне. Представете си как би изглеждало това на някой препълнен стадион.
За нещастие, именно последното ни спъва да бъдем домакини на такъв голям форум - стадионът. Както добре знаем, родните арени все още не покриват критериите за финал на Шампионска лига, Суперкупа на Европа... да не говорим пък за домакинство на Световно или Европейско първенство. В последните години минаха безброй проекти, безброй обещания за построяването на нов национален стадион, който да бъде достоен за домакинство на подобни събития.
Това е разликата. Изкуството ни е на светлинни години пред югозападната ни съседка, но не и трибуните ни. Докато не се построи една подходяща арена, ще продължаваме да гледаме по телевизията македонски хора, биейки се в гърдите, че "те са си български".
А защо не и догодина да пътуваме до стадион "Райко Митич" в Белград, за да наблюдаваме следващия сблъсък за Суперкупата на Европа и да гледаме сръбски танци, които също поразително приличат на нашите.