Традицията сочи – финалът ще е Франция-Англия

Големите футболни форуми провокират въображението на фенове и медии, които в опита си да предвидят развоя на дадена среща прибягват дори и до помощта на различни представители на животинския свят. Макар сами по себе си също да са субективен фактор, традициите и статистиката също могат да послужат като ориентир.

Ако се осланяме на тях, то в неделя на финала на Евро 2024 един срещу друг ще се изправят Франция и Англия. Причината за тази прогноза е факта, че понастоящем те са с положителен баланс в европейски квалификации и финали срещу опонентите си на полуфинала Испания и Нидерландия.

До този момент Ла Фурия и „петлите“ са се срещали общо 36 пъти в официални и приятелски срещи и в тях иберийци имат 16 победи, 13 равенства, а 7 мача са завършили наравно. Голяма част от този баланс обаче е натрупан в годините до 1950 г., когато Испания се разправя със своя съперник с резултати от порядъка на 8:1, 5:1 и 4:0 (на два пъти).

Съвсем друга е ситуацията при сблъсъците на ниво европейски квалификации и финали, където от 6 мача Франция има 5 победи и само една загуба.

Началото е поставено през 1984 г., когато двата тима излизат един срещу друг на „Парк де Пренс“ в Париж в спор за европейската титла. Показателни за възможностите на иберийците са думите на анализатора Киър Ръднидж, според когото „испанският национален отбор никога не е бил известен с качествен футбол“, а клубните отбори са определени като

„долнопробни и брутални“

Когато двата отбора се строяват за химните, звездата на Франция Мишел Платини казва на съотборници си „Момчета, само погледнете купата и тя ще бъде наша“. Френският военен оркестър очевидно е по-нервен от играчите на Мишел Идалго и буквално препуска през „Кралският марш“.

Основната задача на играчите на Мигел Муньос е да тероризират „петлите“, като това особено се отнася за родения в Испания Луис Фернандес, който през цялото време е наричан от тях „предател“. С всяка изминала минута подготовката на домакините в крайграничната област Одейо започва да си казва думата и след паузата те взимат своето.

В 57-ата минута Мишел Платини отправя силен изстрел от пряк свободен удар, който минава през ръцете на Луис Арконада и се озовава в мрежата за 1:0. 5 минути преди края за иберийци се появява надежда, след като Ивон Льо Ру получава втори жълт картон и е изгонен.

В самия край на мача Бруно Белон слага точка на спора, в Мишел Платини завършва единствения турнир, в който не играе с контузия с впечатляващите 9 гола.

Именно легендата на Ювентус е селекционер на Франция в квалификациите за Евро’92, когато тимът му се разправя на 2 пъти с Испания. В Париж е постигната победа с 3:1, а в Севиля „петлите“ надделяват с 2:1.

Жребият събира двата тима в групите на Евро’96, където компания им правят България и Румъния. Там съперниците си разменят по едно попадение чрез Юри Джоркаеф и Хосе Луис Каминеро, а най-доброто определение за срещата прави „Ел Паис“, наричайки я

„суха като камък“

4 години двата тима се срещат на четвъртфинал на Евро 2000 и Франция надделява с 2:1. Най-запомнящото се от този мач обаче не са головете на Зинедин Зидан, Джоркаеф и Гайска Мендиета, а късния пропуск от дузпа на Раул.

Чак през 2012 г. Испания успява да вземе своя реванш, печелейки с 2:0 на четвъртфинала в Донецк с помощта на две попадения на Шаби Алонсо.

Ситуацията между Англия и Нидерландия е напълно идентична – в общия баланс „лалетата“ имат предимство със 7 победи, 9 равни и 6 загуби, докато на европейски първенства Трите лъва са с един гол по-добро постижение. На Евро’88 двата тима се изправят във втория си двубой от група В.

Звездата на Ниската земя Марко ван Бастен е оставен резерва в първия мач срещу СССР и е готов да напусне лагера на тима, но е върнат в състава от Ринус Микелс и му се отблагодарява по най-добрия начин. Нападателят на Милан на три пъти преодолява Питър Шилтън, а между първия и втория му гол Брайън Робсън успява да изравни резултата.

Мачът е белязан от сблъсъци между английски и германски фенове по улиците на Дюселдорф, в резултат на което са задържани над 900 души. Спортният министър на Великобритания Колин Мойнихан определя английските фенове като

„по-лоши от животни, тъй като животните никога не биха се държали по този начин“

Англия успява да вземе реванш в последния си мач от Група А на домашното Евро’96, игран пред 76 798 зрители на „Уембли“. Крайното 4:1 не трябва да се разглежда като чак такава изненада заради вътрешните проблеми в лагера на „лалетата“, довели до изгонването на Едгар Давидс.

През 1996 г. бранителите на Нидерландия не са в състояние да спрат Алън Шиърър и останалите английски национали

Алън Шиърър и Теди Шерингам бележат по два гола преди Патрик Клуйверт да направи резултата малко по-лицеприятен за представителите на Ниската земя.

Традициите и цифрите са едно, но реалното съотношение на силите – съвсем друго. Дидие Дешан и Гарет Саутгейт могат да вземат добрия исторически баланс като отправна точка, но от техните играчи зависи дали добрата тенденция ще бъде продължена.