Словения е готова ''да намаже ските'' на Сърбия

Днес от 16:00 ч. зрителите на „Алианц арена“ в Мюнхен ще станат свидетели на истинско балканско дерби от Евро 2024, противопоставящо Сърбия и Словения. Вероятно голяма част от читателите биха възразили, че алпийската страна не се вписва в профила на полуострова, но историята ги опровергава напълно.

Въпреки че влиянието на съседните Австрия и Италия се усеща силно, словенците няма как да оставят в миналото периода, в който са важен дял от социалистическа Югославия. По подобие на хърватите, те са най-развитата част от федерацията, но за тяхно нещастие финансовите средства се разпределят в Белград и така техните пари отиват за подпомагането на по-изостаналите републики като Македония.

Макар футболът да е най-популярния спорт на територията от Вардар до Триглав, словенският принос за успехите на Югославия не е толкова забележителен. Може би единственият играч със статут на звезда в социалистическия период е стигналия до Байерн Бранко Облак, а най-голямото постижение на местния Олимпия Любляна е финала за Купата на Маршал Тито (тогавашното наименование на националната купа) през 1970 г.

Поради тази причина не е изненада, че любимият отбор на настоящия президент на УЕФА Александър Чеферин в неговите детски години не е някой словенски тим, а Хайдук Сплит.

Спортът, който се сдобива със статут на национална гордост, са ските (словенската дума за него е smučanje и предизвиква усмивки сред българската аудитория). Сребърният медал на Юре Франко от Сараево’84, както и присъствието на Боян Крижай, Борис Стрел, Рок Петрович, Матея Свет и Наташа Бокал издигат престижа на словенците в рамките на федерацията и в общата представа на останалите народности те са известни като скиори.

Антропологът Владо Котник от Университета Приморска в Копер ясно доказва, че успехите в този спорт спомагат за утвърждаване на националната идентичност, оказала се важна при отделянето на страната от разпадаща се Югославия. Д-р Филип Чучек от Института за нова история в Любляна добавя, че при съставянето на националните селекции в повечето спортове словенците биват пренебрегнати, а редом до футбола, баскетбола и ските по популярност той нарежда и хокея на лед.

Със своето население от 2,1 млн. души днес Словения напълно разбива мита, че малките страни не могат да имат голям спорт. През 2017 г. баскетболистите станаха европейски шампиони, а понастоящем Лука Дончич е една от звездите на НБА. Тадей Погачар и Примож Роглич са водещи в света на колоезденето, а фамилията Превц остави сериозна следа в ски скоковете.

Успехи като този на Тадей Погачар в тазгодишното Джиро д'Италия задължават словенските футболисти да се представят добре на Евро 2024

Спортът имаше и своето представителство на най-високо ниво, след като сина на прославения гимнастик Мирослав Церар – Миро бе премиер на страната. При тези обстоятелства самото класиране на Евро 2024 може да се счита за голям успех за страна, където най-великата игра има две имена (по-разпространеното е nogomet, докато в немскоезичните райони се нарича fuzbal).

В своето самостоятелно съществуване Словения винаги е създавала проблеми на Сърбия, без значение какво име носят нашите западни съседи. В 8 мача двата отбора са си разменили по една победа, а 6 срещи завършват наравно. За разлика от отношенията на двете страни с Хърватия, техните навиячи нямат никакви проблеми помежду си, което бе демонстрирано нагледно при предишната среща между двата тима на Евро 2000 в Шарлероа.

Двубоят тогава се превръща в истински трилър – тимът на Сречко Катанец води до 60-ата минута с 3:0, а в добавка към това Синиша Михайлович е изгонен с два жълти картона. „Плавите“ обаче показват характер и след 2 гола на Саво Милошевич и един на Любинко Друлович стигат до точката, която в крайна сметка ще се окаже решителна за тяхното място напред.

По стара традиция сърбите започнаха първенството със скандал, след като капитана Душан Тадич изрази недоволството си към решението на селекционера Драган Стойкович – Пикси да го остави на резервната скамейка в мача с Англия. Конфликтът уж бе потушен, но историята е показала, че западните съседи винаги са готови да ни изненадат с нещо абсурдно.

Донякъде изненадващото равенство 1:1 с Дания пък даде допълнително самочувствие в лагера на Словения и макар Матяж Кек да даваше уверения на пресконференцията си колко класен отбор е Сърбия, неговите възпитаници със сигурност ще искат "да намажат ските" на „белите орли“ по пътя си към следващата фаза.