Рио 2016: Трудният път на женския футболен отбор от Зимбабве до Бразилия

Олимпийските игри често са пример за борба, отдаденост и упорит труд от страна на спортистите от цял свят, за да се класират за участие. Тази година на Игрите в Рио обаче вероятно няма други участници, които да са минали през повече трудности, колкото женският футболен отбор на Зимбабве, се казва в репортаж на телевизия Ал Джазира.

Момичетата се класират за Рио, след като отстраняват отбора на Камерун и така се превръщат в първия футболен отбор на Южна Африка, който ще участва в олимпийски игри. Те са и първият отбор, който представлява страната в колективните спортове на Олимпиада от 26 години насам.

За да стигнат до тук обаче, Безстрашните воини (името на отбора, бел. ред.) преминали през труден, изтощителен и емоционален път, какъвто е случаят на 20-годишната полузащитничка Мейвис Чиранду. Тя живяла в дом за сираци, след като майка ѝ я изоставила в храстите веднага след раждането. Бебето оцеляло по чудо няколко часа преди случаен минувач да чуе плача му и да го отведе в SOS-селище. Там Мейвис отраснала и се научила да играе футбол.

„Кой знае какво щеше да стане с мен, ако този човек не ме беше чул да плача“, разказва Чиндару пред Ал Джазира. „Вероятно нямаше да съм тук и да разказвам тази история. Знам, че този човек не се е появил случайно. Истински съм му благодарна и бих искала да го срещна един ден. Ако имах възможност, бих му купила билет до Бразилия, за да ме гледа как играя на Олимпиадата. Сигурна съм, че ще се гордее с мен“, разказва тя.

Футболът предлага на Чиранду шанс да избяга от спомените от детството. „Спортът е дар, който ми е даден от бога. Влюбих се във футбола и оттогава не съм поглеждала назад. Започнах да играя в един клуб в Биндура и мечтата ми винаги е била да представлявам страната си. А Олимпийските игри отиват отвъд тази мечта“, разказва тя.

Близо десетилетие женският отбор преминал през поредица от несправедливо отношение от страна на федерацията по футбол, чието ръководство не криело негативното си отношение към момичетата. За да стигнат до Рио, те трябвало да минат през нечовешки условия в спортните лагери, лоша храна, оскъдно заплащане, облагане на пътуванията зад граница за важни международни мачове и отмяна на полети.

Обикновено такова поведение се отразява на ефективността на спортистите и сломява психиката и духа, но в случая това по-скоро подхранило амбициите на момичетата. Те не се поддали на отношението към тях и се концентрирали изцяло в търсенето на световно признание.

Експлоатацията на жените от футболния отбор има своята „история“ в Зимбабве, където преди 11 години избухва секс скандал. Тогава Йесиморе Мутеро – звезда от женския младежки отбор на Зимбабве, публично обвинява треньора на националния отбор по футбол Шаки Тауро в това, че я заразил с ХИВ. Със семейния мъж тя имала едногодишна връзка. Само шест месеца след като обвиненията ѝ станали публични, състоянието на момичето се влошило. Семейството ѝ твърди, че никой от федерацията не я посетил у дома, по време на боледуването. Тя починала няколко месеца след това.

„Това, което се случи с Мутеро, е голяма трагедия“, разказва ръководителката на женския отбор Сюзан Чибизе и обяснява, че момичетата често са използвани от „извратени мъже“. Официално по случая не било образувано разследване, треньорът Тауро умира четири години след младата футболистка.

Смелата постъпка на момичето дава увереност на останалите. В началото на годината, по време на квалификациите за футболното първенство на Африка за жени, отборът обявява стачка заради неизплатени добавки и бонуси в размер на 3500 долара на играч. Малко по-късно местни медии съобщават, че на момичетата са изплатени по 50 долара.

При друг случай от 2013 г. момичетата били оставени без храна. За решаващ мач срещу Замбия те били настанени в хотел в центъра на Хараре, където обаче не била включена храна, тъй като не била платена от федерацията. Момичетата разчитали на храната, която носят със себе си и на доброжелатели.

В началото на годината класирането им за Рио било немислимо. Миналия юли федерацията не успяла да им купи билети за пътуване до Кот д'Ивоар, където се провели първите кръгове от квалификациите. Момичетата не заминали, въпреки че опаковали багажа си и взели си довиждане с близките. Тогава имало опасност Зимбабве да бъдат дисквалифицирани, а федерацията била глобена с 10 400 долара.

Отборът на Кот д'Ивоар обаче не отпътувал за Хараре, когато бил реваншът. Така квотата отишла в Зимбабве, които преди това отстранили отбора на Камерун. Това осигурило билета на отбора за Рио.