Мития Морец пред Nostrabet: ЦСКА има невероятни фенове, но нямам добри спомени от престоя си там

Словенският треньор и бивш национален състезател, Мития Морец, даде ексклузивно интервю за сайта NOSTRABET. Понастоящем той изпълнява ролята на треньор на австрийския втородивизионен клуб Флоридсдорфер, съвместно с младия български специалист Александър Гицов. Морец сподели впечатленията си покрай работата с българина и надеждите на двамата за бъдещето.

Словенецът също е бил част от родните ЦСКА и Славия, по времето, когато още се е състезавал като футболист. Той сподели възхищението си от публиката на ЦСКА, определяйки я като една от най-добрите в Европа, но и спомена, че престоят му при „червените“ е бил изпълнен с доста негативни емоции. За сметка на това, Морец похвали Славия и президента на клуба, Венци Стефанов, за професионалното отношение и коректността.

Здравей, Мития! Сезонът в цяла Европа вече е в разгара си, включително и за твоя тим – Флоридсдорфер. Как оценяваш кампанията до момента?

Да, сега завършихме първата една трета от сезона, остават още 20 мача до края. Не сме доволни, че взехме само точка от последните два мача, най-вече защото имахме възможност да вземем и още точки от двубоите. Цялостно обаче се справяме добре – това е най-добрият старт на сезон в историята на клуба. За пръв път спечелихме 3 мача подред в историята на клуба, така че сме щастливи, цялостно. Трябва да сме позитивни и да гледаме напред.

Това е един доста малък клуб по принцип. Какви са целите, след като започнахте сезона с рекорд след рекорд?

Както казахте, това е малък клуб. Миналата година завършихме на 9-то място, което беше рекорд за клуба. Сега искаме да сме по-напред и да подобрим постижението. Целта е поне да сме в средата на таблицата. Надявам се да се получи това. Във второто ниво има доста традиционни австрийски клубове, така че няма да е лесно да постигнем целта, но работим по въпроса.

Двамата с българския треньор Александър Гицов работите заедно, като и двамата заемате ролята на треньори. Колко по-различна е динамиката при работата по този модел?

Мисля, че е нужно двамата треньори да се разбират добре – да говорят на същия футболен език. Имаме понякога различни мнения, но накрая успяваме да се съгласим за най-доброто решение за клуба. Добре се допълваме. Алекс е млад треньор, но вече има 3 години опит във второто ниво на Австрия и със сигурност мога да науча неща от него. Надявам се, че и той може да вземе нещичко от мен и опитa ми като футболист. Работим добре засега, резултатите са добри и се надявам, че ще продължим по този начин.

Колко важна е ролята на треньора при толкова малките разлики в класата на отборите във второто ниво?

Разбира се, работата на треньора е много важен елемент. Това важи и за второто ниво в Австрия. Много е важно, че с Алекс даваме мненията си, допълваме се добре и това ни движи напред в работата. И двамата сме амбициозни, работим здраво, за да постигнем целите си за бъдеще. Знаем, че сме в малък клуб и трябва да работим още повече спрямо други треньори в първенството, за да наваксаме разликата. Ще искаме да продължим по този начин ще видим докъде ще ни отведе това.

Каква е личната ти цел като треньор в света на футбола?

Всеки треньор и играч трябва да има високи амбиции. Като играч имах големи амбиции и постигнах стабилна игрова кариера. Искам да стигна поне до подобно постижение като треньор. Знам, че това не е лесно, защото има доста добри треньори на пазара, но всеки трябва да мечтае. Трябва да сме реалисти, но и трябва да се целим максимално високо. Може би се надявам, че някой ден ще работя като треньор в елитната дивизия, начело на някой добър отбор. Ще видим. Може и с Алекс да продължим да сме заедно.

Австрийският футбол преживява истински разцвет в последните години. Колко важна роля изигра федерацията, за да е възможно това?

Австрия се опита да бъде като малката Германия. Създадоха се много академии, а освен това и инфраструктурата се подобри, вече е на много високо ниво. Всеки клуб и училище има много игрища. Това е много важно за всеки отбор. Преди няколко години започнаха програмата си, заедно с Швейцария и сега вече постигат резултати.

Ред Бул Залцбург е като в различна държава, тъй като имат страхотен финансов потенциал, акцентират върху работата в школите. Вече играчите са готови за професионалния футбол още като са на 17-18-годишна възраст и много отбори се опитват да копират този модел на Ред Бул. В клуба се справят чудесно и това се отразява и на националния отбор. Има 12-13 австрийци в Бундеслигата, титуляри, което е доказателство за качеството им. Националният отбор вече играе важна роля в европейския футбол.

Ще те върна десетина години назад, за да те попитам за спомените ти от престоя ти в българските клубове ЦСКА и Славия?

Бях контузен, когато се присъединих към лагера на ЦСКА, за да се запозная с ръководството. Заведоха ме в хотелска стая, където беше треньорският щаб. Те играха карти и пушеха цигари, което не ми направи добро първо впечатления. Върнах се в стаята ми и казах на агента си, че нямам добро чувство и че не искам да подписвам с ЦСКА. Той обаче ми каза, че е голям клуб и т.н, затова и подписах. Имах оферта и от унгарския Видеотон, но вече подписах с „червените“.

Бях контузен и не можех да тренирам веднага, затова и не получавах шансове за изява. Тогава клубът имаше и финансови проблеми, не получих няколко поредни заплати и прекратих договора си. Това е възможно като практика и в днешно време. За мен беше важно да играя. Тогава бях титуляр в националния отбор на Словения и подписах със Славия. Говорих с Венци Стефанов и подписах на полусезона, където изиграх и 14-15 мача. Не мога да се оплача от престоя си там, всичко беше много коректно.

Нямам особено добри спомени от ЦСКА. Имаше вина и у мен, но като цяло не получих и шансове. Затова се преместих в Славия. ЦСКА обаче е голям клуб, със страхотна публика, една от най-добрите в Европа. Радвам се, че сега са на челни места в класирането и са в Европа, заслужават го феновете.

Беше ли ти трудно да свикнеш с живота в България?

Като цяло не ми беше сложно да се нагодя. Начинът на живот в Словения не е много различен, София ми хареса като град. Върнах се преди няколко месеца в града, покрай сватбата на Алекс. Много хубав град и се радвам, че доведох и жена си да го види. Българите са много добронамерени и никога не съм имал проблеми с никого. Истината беше, че когато играч не получава мачове и не си получава заплатата, то е нормално да търси друго решение за кариерата си. Като цяло обаче имам само хубави спомени от София.

Успя ли да гледаш някой мач на Лудогорец или на ЦСКА през този сезон в Европа?

Словенският Мура, в който бях спортен директор преди години, игра срещу Лудогорец в квалификациите за ШЛ. Видя се, че „зелените“ са силен отбор, играещ бърз футбол и имат доста качество в състава. Мура се справи добре в двата мача, но разликата в качеството на играчите в двата тима беше огромна. Разбира се, разликата и в бюджета на клубовете е много сериозна. Жалко е, че друг гранд като Левски е в лошо състояние, има финансови проблеми и не е толкова лесно за него. Дано клубът отново се върне на върха.

Ако трябва да съм честен, не съм гледал мачове на ЦСКА, но Алекс ги следи и ми разказва всяка седмица как се представят – той е фен на тима. Както казах, радвам се, че отново са близо до върха и че се представят добре в Лигата на конференциите.

Не мога да не те питам и за оценка на състоянието на словенския национален отбор. Защо нещата не се получават, въпреки наличието на световни звезди като Йосип Иличич и Ян Облак?

Ако сравня националния отбор сега с този преди около 10 години, то най-голямата разлика е в колектива. Както каза, имаме страхотни играчи като Иличич и Ян Облак, които играят на най-високото ниво, но нещата не се получават, когато дойдат в националния отбор. Играчите не се представят като отбор.

По мое време, отделно, всички мачове на националния отбор бяха разпродадени. Сега никой не се интересува от изявите на тима, а в мачове срещу отбори като Хърватия, например, се нуждаем от цялата възможна подкрепа. За момента това не се случва. Липсата на колектив обаче е главната причина за липсата на резултати.

Сега има подмладяване в отбора и отново е нужно търпение. По мое време Матиаш Кек беше начело на отбора, като сега той се завърна начело в опит да се възвърне чувството на задружност в националния тим. Надявам се, че той ще успее да постигне необходимите резултати скоро.

Има ли други проблеми в словенския футбол, тъй като Олимпия и Марибор, грандовете в страна, не са на нужното ниво?

Истината е, че проблемът не е финансов. Президентът на Олимпия е с балкански манталитет. Никога не знаеш в какво настроение ще се събуди! Игор Бишчан беше начело, играха добре и след една загуба го смениха. Няма търпение и това е основният проблем там.

При Марибор се усеща липсата на спортния директор Златко Захович, който напусна наскоро. Той водеше страхотни играчи заради репутацията си, но това сега липсва в Марибор. В последните две години Мура и Целие спечелиха титлите, което е показателно. Проблемите не са финансови, а организационни. Затова по-малки клубове се възползваха от шансовете си. Със сигурност обаче цялата лига има нужда от силни Олимпия и Марибор, което не е така в момента.

Оптимист ли си за националния отбор на Словения?

Надявам се наистина, че тимът ще намери лицето си. Имаме добри млади играчи. Както казах обаче, трябва да играем като отбор отново. Надявам се, че по този начин скоро ще сме на европейски или световен форум.

За финал, Мития – какво си пожелаваш в личен и професионален план в близките месеци?

В личен план си пожелавам здраве за мен и семейството ми, особено покрай пандемията. Това е едно от най-важните неща понастоящем. В професионален план се надявам да продължим добрата си работа съвместно с Алекс във Флоридсдорфер и като цяло да продължим да израстваме в треньорския ни път!