Михаил Вълчев: Камбуров никога няма да стане по-велик от Петър Жеков
Михаил Вълчев остана в историята на Левски, като един от добрите му централни нападатели. Два пъти вдигна титлата със „сините“ и два пъти Купата, като във втория финал вкара двата гола за успеха над ЦСКА. Като старши треньор на Левски спечели веднъж купата на България след 5:0 във финалния мач срещу ЦСКА.
В интервю пред Силентбет Михаил Вълчев дава експертно мнение за Левски, елитното първенство и националния тим, и обяснява защо Мартин Камбуров няма да стане по-велик от Петър Жеков.
Г-н Вълчев, имате ли усещане, че най-тежкото за Левски отмина?
Надявам се нещата да са по-добре напролет, като причините да мисля позитивно са няколко. В клуба започнаха да влизат свежи пари от спонсори и тепърва се очакват такива. Сираков пък сложи край на порочната практика да се купуват играчи, които вземат високи заплати, а после клубът се чудеше как да се освободи от тях. Треньорът също опитва да си върши по най-добрия начин работата, проведохме пълноценна зимна подготовка и взехме нови попълнения, които ще добавят нещо различно към стила на игра. Е, в тройката няма да влезем, и на този етап остава само да гадаем как ще се представим.
Какъв Левски искате да виждате?
Левски трябва да първо да подобри играта си, защото тя е била това, с което винаги се е отличавал. Трябва да играе по-атрактивно, по-бързо и резултатно. С мисъл и идея.
Може ли да стане чудо, „сините“ да стопят деветте точки изоставане и да влязат в топ 6, където са по-големите приходи от ТВ права и реклами, а клубът все пак се нуждае от пари?
Девет точки да се стопят за десет мача, е много трудно. Но на Левски не му трябва да е в шестицата, тъй като там ще е пети или шести. Ако е решил, че иска да играе в Европа, седмото място е по-реалистично, защото дава право на участие на бараж за Лига Европа. Друг е въпросът обаче, ако в Левски считат, че още не са подготвени за Европа и не гонят подобна цел.
Път за Лига Европа има и през турнира за Купата на България?
Това е най-краткият път към Европа, но в елиминациите всичко може да свърши в един мач. Все пак с оглед на това, че първо приемаме Берое, колкото и солиден да е съперникът ни този сезон, сме длъжни да направим всичко възможно, за да продължим нагоре.
Левски вече продаде двама нападатели тази зима, трябва ли да продаде и Робърта?
Робърта сигурно искат да го продадат за повече пари, затова изчакват. Но ако го продадат, трябва да са готови веднага с негов адекватен заместник, тъй като остана основният ни нападател. Паулиньо го продадоха за 300 000 евро, но едва ли не всичките пари ги взе мениджърът му. Договори обаче не се разкриват и не знам какво пише в този на Робърта.
В сегашното положение на Левски не може ли да се рискува с налагането на повече юноши на клуба. Така стана в началото на 80-те години с поколението на Боби, Наско и Гибона, и помните какво постигнаха?
Това не е лишено от логика, още повече, че имам поглед върху школата на Левски, в която играе и внукът ми. Школата работи добре, не можем да кажем, че не произвежда футболисти, но се къса нишката, когато трябва да се налагат. Не се изчаква, не се проявява разум. Или се пращат младите на обиграване, или ги пускаме доста млади. Трябва да сме по-търпеливи и да не бързаме, да сме внимателни с младите, за да не похабим дарбата им.
Колко време ще е необходимо на Наско Сираков, за да изправи Левски на крака?
Не може да се каже колко време ще отнеме. За да се изправи отборът на крака, първо клубът трябва да го направи. Виждате, че задълженията и липсата на финансова мощ не позоволяват да се вземат качествени играчи. Привличат се само свободни агенти, които преди 6 месеца са били контузени и после им трябват още 2-3 месеца да навлязат във форма. Иначе Наско Сираков го познавам прекрасно, говорил съм с него и зная, че умее да взема точни решения. Не се съмнявям, че ще прави всичко правилно в този деликатен за клуба период.
Г-н Вълчев, как виждате родното първенство?
Нивото е ниско. Хубавото е, че всеки може да победи всеки и всеки отбор губи точи. Но много малко са мачовете, които ми харесват. Трябва да са повече, за да се вдигне качеството на футбола ни. А това ще стане, ако се налагат търпеливо млади играчи, трансферираме по-талантливите от тях зад граница, за да се развиват и привличаме стойностни чужденци, а не такива, които идват досега у нас.
Кои млади футболисти Ви правят впечатление?
В Левски разполагат с такива, в ЦСКА имаше един и той отиде в Италия. Славия дава шанс на млади и ги продава изгодно в чужбина. В още 5-6 клуба от провинцията също забелязвам перспективни футболисти. Но много бързо, вие, журналистите, ги правите звезди. След като ги засипете с похвали в пресата, съзнанието им се променя, а самочувствието им става прекалено голямо.
Вие бяхте централен нападател и вкарвахте голове. Има ли сега голаджии у нас, които да са част от едно по-добро бъдеще на българския футбол?
На първо четене не се сещам, а това не е добре за нашия футбол. Щом един Камбуров бележи на 40 години и играе добре, означава, че младите на върха на атаката още не давят заявка за нещо голямо.
Като казвате Камбуров, скоро се очаква той да стане голмайстор №1 на елитното ни първенство. Ще означава ли това, че е по-велик от Петър Жеков?
В никакъв случай не може да се каже, че е по-велик, нито е редно да се правят съпоставки и сравнения между двамата. Те са играли през различни години, Жеков примерно е играл 7 години на високо ниво, а Камбуров – 15. Освен това сега има повече мачове в елита, плейофи, баражи т.н. Жеков съм го гледал, после стана мой приятел. Когато заставаше да бие фаул, публиката ставаше на крака и викаше „гол“.
Кой ще стане шампион и кои ще завършат в Топ 4?
Лудогорец ще се окичи със златото, въпреки че не е убедителен, но ако реши да е първи, ще стане. ЦСКА ще поддържа интригата за върха, но ще остане в подножието му, а за третото и четвъртото място ще спорят 4-5 тима.
Ще успее ли Ясен Петров с трикольорите?
Трудно ще му е да намери футболисти и да сглоби отбор. Причината е, че нямаме качество и изборът е ограничен. Не бива да имаме големи очаквания. В националния все се бърза, ако го оставят да работи на спокойствие, ще е добре. В други държави има дългосрочни програми за футбола, като Дания например, но въпреки това те пак се класират на големи първенства. В България не трябва да се примиряваме и да чакаме още 10 години, без да участваме на европейско или световно. Но футболът ни трябва да стане и държавна политика, и да се строят бази, като тези в Разград и на Ботев (Пловдив), за да произвеждаме повече футболисти и да се стремим към качество.