Легенда на Гърция: Стоичков е най-големият

Легендарният вратар на гръцкия национален отбор Антониос Никополидис не си спести комплиментите и сподели, че звездата на българския футбол Христо Стоичков е "най-големият".

Екип на предаването "Код Спорт" по ТВ+ се срещна с бившият страж на Олимиакос, Панатинайкос и шампион с Гърция на Евро 2004.

- Г-н Никополидис, често участвате на благотворителни мачове. Какви емоции ви носи това?
- Много е хубаво, когато се срещаш със стари приятели. С някои сме играли заедно в Шампионската лига, с други в националния отбор. Обичам да посещавам благотворителни мачове. Спомняме си много истории от миналото. Всеки от нас има какво да разкаже. Затова не пропускам покани - без значение дали е мач на плажа или в снега на швейцарския курорт Ароза.

- Сигурно поне хиляда пъти сте разказвал за вашите героични прояви на европейското първенство през 2004 година. Бихте ли го направили за първи път и за българските зрители?
- Да, разбира се. И ще се повторя за хиляден път - това беше едно футболно чудо. Като отбор и държава Гърция не е могъща европейска сила. Ние станахме шампиони на Евро 2004, което никой никога не е вярвал. Дори самите ние не го вярвахме! Случи се едно чудо. Едва ли някога ще се повтори.

- Кое беше най-трудното ви спасяване по време на европейското?
- О, имах чувството, че съм на стрелбище и съм поставен под обстрел. Имах страхотни спасявания и срещу Франиця, и срещу Чехия, и срещу Португалия на финала. Само, че не е редно да изтъквам себе си. Нашият отбор игра невероятно организирано в защита. И това е причината да не могат да ми вкарват голове.

- Кой беше най-добрият нападател, срещу когото играхте на турнира?
- Аз ще говоря за най-трудния отбор. Това беше Испания, срещу която играхме още в предварителната група. Същото се отнася и за Русия. И то защото в този мач трябваше да се класираме за четвъртфинал. Няма да забравя, че загубихме двубоя. Но успяхме да вкараме един гол и благодарение на него и на по-добрата голова разлика успяхме да се промъкнем.

- Съдбата ви накара два пъти да играете срещу Португалия – в мача на откриването и на финала. Кой от двата двубоя беше по-труден?
- Първият беше доста по-сложен за нас. Целият свят ни гледаше, играхме срещу домакина, който бе достатъчно силен. Португалците имаха изключително качество в състава си. Бяха решени, че ще спечелят европейското първенство. Но ние успяхме да ги победим. Това ни даде сила да продължим напред. На финала вече имахме самочувствие, че можем да го направим още веднъж.

- Мнозина казват, че Гърция не е играла атрактивно на Евро 2004. Какво ще им кажете?
- Аз вече ви казах, че Гърция никога не е имала най-силния отбор на планетата. Ние печелихме благодарение на дисциплината и организацията в играта. Победихме отбори като Португалия и Франция, които играха много по-офанзивно от нас.

- Как се промени животът ви след този турнир?
- Наистина се промени. Изведнъж цяла Европа знаеше кой съм аз, какво съм спечелил. Освен това играех редовно и в Шампионската лига. Хубаво е да си популярен. А аз се наслаждавах, че съм класен вратар и въобще добър професионален футболист.

- В интервю пред нашето предаване треньорът на Гърция Ото Рехагел каза, че Гърция не просто е имала добър отбор, а отбор от големи приятели. Как го постигнахте?
- Това беше тайната на успеха ни. Отборът беше семейство в буквалния смисъл на думата. Хората не го знаеха извън съблекалнята, а пък ние го показвахме на терена.

- Какво се случва сега с гръцкия отбор? Изведнъж изпаднахте в криза, не се класирахте за Евро 2016 за първи път след титлата ви преди 13 години?
- Нашият отбор имаше още сили след титлата в Португалия. Бяхме на следващото европейско в Швейцария и Австрия, после отидохме и на световното в Южна Африка. По-късно отново не пропуснахме финалите в Полша и Украйна през 2012-а и мондиала в Бразилия след още две лета. Но всеки има спадове. Опитваме да намерим нови млади футболисти, които да ни наследят. Сигурен съм, че Гърция скоро отново ще е на големи първенства.

- Как бихте обяснил още едно чудо - Клаудио Раниери бе изгонен като национален селекционер на Гърция след домакинска загуба от Фарьорските острови, а после стана шампион на Англия с Лестър? Сравнимо ли е това чудо с вашата титла?
- Да, напълно точно сравнение. Двете постижения са еднакво големи чудеса. Раниери успя точно като Рехагел - с добра организация и дисциплина. Лестър игра като нас - с много здрава защита и силни контраатаки. Това е оръжието, когато нямаш световни звезди в състава.

- Вие сте играл за двата големи отбора на Гърция - Олимпиакос и Панатинайкос. Как феновете на ПАО приеха новината, че ще отидете в големия враг?
- Няма да крия, че това създаде доста проблеми на живота ми. Не им беше приятно, разбира се. Но вече минаха много години от тази драма и историята може да се смята за забравена.

- Кой от двата гранда е по-голям?
- За мен са на едно ниво. Те са най-големите в Гърция и винаги искат да печелят трофеи. Целта им е всяка година да играят в европейските турнири и да се сравняват с грандовете.

- Защо не отидохте в чужбина след европейската титла? Нямахте ли оферти?
- Разбира се, че имаше. Но точно преди европейското първенство бях преминал в Олимпиакос. Беше ново предизвикателство, което освен това, продължи дълго време.

- Кои вратари най-много харесвате в миналото и сега?
- За мен най-добрият вратар в света е датчанина Петер Шмайхел. В днешния футбол номер едно са Джиджи Буфон и Мануел Нойер.

- Вие играхте на европейското срещу Кристиано Роналдо. Толкова ли е страшен за вратарите?
- Той е един от най-великите футболисти в историята, заедно с Лео Меси. Да, Роналдо има много мощ, страхотен удар, перфектен е с глава. Истински голмайстор и лидер на отборите си. За разлика от мачовете на Евро 2004 вече е и много по-опитен. И това го прави наистина много опасен за вратарите.

- Помните ли мачове срещу български отбори?
- Мисля, че играхме срещу България. В Козани беше, приятелски двубой. Христо Стоичков беше треньор или директор на тима, ако не се лъжа. Тогава спечелихме с 1:0. Друг мач не си спомням.

- Имахте един доста страшничък мач между Панатинайкос и Литекс.
- О, помня го много добре. Спечелихме в България, но в Атина имахме страшни проблеми. Стигна се до продължения, а феновете искаха да нахлуят на терена. Важното е, че все пак победихме накрая.

- Кои български играчи харесвате?
- Христо Стоичков. Той е най-големият. Помня целия ви отбор от световното първенство в Щатите. Наистина славен тим бяхте.

- Приличаха ли си България от 1994-а и Гърция от 2004-а?
- Вие направихте страхотен успех с класирането на полуфинал. За съжаление този ваш отбор не успя да се задържи за по-дълго на голямата сцена. След световното не помня много от България. Сега имате тим, който участва в Шампионската лига. Нали Лудогорец се казваше? Той е първият ви в Шампионската лига, нали?

- Не, първи беше Левски. Сега е Лудогорец.
- Окей, не го знаех.

- В последно време непрекъснато се говори за огромни проблеми в гръцкия футбол. Какво се случва? Не можете да се справите с хулиганите.
- Проблемите са в цялата държава и са от финансово естество. Хората нямат пари, нямат работа. И понякога напрежението се пренася на стадионите.

- Преди година в Гърция играеха двама българи - Димитър Бербатов в ПАОК и Иван Иванов в Панатинайкос. Добре ли се справиха?
- Бербатов е голям играч. Нямам много впечатления от Иванов. Но Бербатов дойде в края на кариерата си в ПАОК. А гръцкото първенство въобще не е лесно. Не знам какво се случва в кухнята на ПАОК и защо Бербатов напусна след само един сезон. Не знам защо.

- Мислите ли, че евентуално създаване на Балканска лига може да повиши нивото на футбола в нашите страни?
- Би било трудно да се организира. Ще се натрупат прекалено много мачове.

- Говорим за отбори, които не участват в евротурнирите.
- Окей, може би не е лоша идея. Ще видим в бъдеще.