Ферарио Спасов откровено за житейската битка, ЦСКА и Левски, Гриша Ганчев и футбола у нас

Ферарио Спасов е един от най-добрите треньори в България в последните 25 години. Започва треньорската си кариера още в средата на 90-те. Става шампион с Литекс 1999 година. След това води десетки отбори, сред които ЦСКА, Ботев Пловдив, младежкия национален отбор, Монтана, Спартак Плевен и други. В момента е начело на Севлиево.

Ето какво каза Ферарио Спасов пред Букмейкър Рейтинги:

-Господин Спасов, не се ли уморихте да спасявате затънали кораби в треньорската си кариера през всичките тези години?


-Когато се обърна назад, по-голяма част от моя живот е минал точно в такава насока – ставам треньор на отбори, които са назад в класирането и по една или друга причина не отговарят на очакванията на феновете. И така след натрупан солиден опит в това направление (смее се), се специализирах в тази работа. Независимо от нивото на футбола и в коя група е даден отбор, когато се обърна назад, аз съм удовлетворен от свършеното. Знам какво съм дал от себе си, какво съм направил с моите помощници и екипи, с които съм работил. За съжаление всичките тези години си дадоха отражение и върху здравето и аз бях потърпевш от цялата работа.

-Не исках да отиваме към тази тема, но сам споменахте за трудностите, с които се сблъскахте тази пролет. И затова ви пожелавам здраве от тук нататък.


-Претърпях здравословен инцидент. Искам чрез вас да благодаря на хората, които реагираха светкавично – на моя личен лекар, на шефа и на екипа на Бърза помощ в Троян, на „Кардиолайф“ в Ловеч. Тяхната бърза реакция направи така, че да давам това интервю в момента, а и въобще да съм жив и да говоря.

-Както си мислехте, когато нещата попреминаха?


-Когато останеш сам и легнеш, а системите ти са над главата ти, си правиш равносметка. Аз съм човек, който е здраво стъпил на земята. Имало е доста моменти, в които си казвам – защо така се е получило, можеше нещата да станат по друг начин. Със сигурност е имало неща, които е било възможно да са се били развили по друг начин, но не можеш да върнеш времето. Благодарен съм, че отново съм на крака и работя това, което обичам.

-Емоцията и вашата отговорност обаче отново ще ви сблъска с ежедневни трудности. Човек бързо забравя какво е преживял и започва отново да се ядосва за дребни неща…


-Аз съм такъв човек, който не мога да отида на работа и да не работя. Да отида някъде и само да си взимам парите. Направих вече почти 30 години стаж като треньор в нашия футбол. Не съм като мои колеги, които са излизали в чужбина, за да се сблъскам с друг манталитет. Целият ми опит е от българския футбол, за когото нямам абсолютно никакви тайни и нищо не ме изненадва. Предварително знам какво ще се случи. И винаги са казвам да не се ядосвам, но няма как, когато видиш, че нещо не функционира, а ти и екипът ти направите така, че да го промените, да не ти носи удовлетворение. Да видиш как полека лека връщаш хора на трибуните – това ми доставя удоволствие и за мен е достатъчно. Тук обаче искам да кажа, че през годините съм имал много добри екипи от приятели и треньори, с които сме работили заедно, защото нищо не зависи само от мен, а от екипната работа.

-Защо нашите клубни президенти нямат търпимост към треньорите? Наскоро се появиха отново сравнения как например Зоря Луганск, който игра с ЦСКА, е имал само двама треньори за последните 10 години! Само двама…


-Това е проблемът. Тази тема винаги е била криво разбрана от футболните ръководители. Всички са много благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти обещават всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и отборът е стабилизиран, те искат още утре да станат европейски шампиони. А за това трябва време… И така се стига до раздялата, после те кани следващия закъсал отбор и така. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой срещу мен, който ми каже – Феро, моля ти се помогни ми – това ми е достатъчно.

-Тази доброта обаче прераства ли във ваша наивност, от която след това сте потърпевш?


-Аз знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз смея да твърдя, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са само приказки за наивници. Ти трябва да запазиш доброто отношение, защото като ти сложи черна точка, нямаш шанс повече да направиш кариера. Много са сложни нещата в българския футбол.

-Нека ви питам директно, така ли ви сложи черна точка Гриша Ганчев, защото през годините много се изговори по тази тема. Че е настъпил сериозен разрив между вас.


-Аз никога не мога да кажа лоша дума срещу човека, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал след това през годините, е благодарение и на него, защото началото беше важно. Да, разделяли сме се няколко пъти, но аз винаги съм бил на разположение. Не искам да влизам в детайли, а искам да си спомням за добрите години, които прекарах в Ловеч. Не знам точно къде се получи проблемът, но някъде се скъса нишката. Както ви казах, познавам дълбоко ситуацията, знам колко доброжелатели има около него, така че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой друг до момента не направи – може би с малки изключения.

-Говорите за школата, която по-късно беше наречена Академия Ловеч?

-Темата е много дълга, но ще ви разкажа как и защо започна всичко. Инвестициите до този момент бяха много големи в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Прменихме структурата, променихме методиката и точно за 2 години този отбор хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на турнира „Юлиян Манзаров“ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е излишно да казвам колко играчи бяха част от първия отбор и как всички национални отбори на България бяха съставени с футболисти от или минали през школата.

-Със сигурност обаче много сте пътували, защото привличахте деца от цяла България, за да окомплектовате академията?


-Тогава бяхме като апостоли, постоянно бяхме в движение. Няма как, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни отне поставянето на основите на академията, но успяхме. По-късно, ако си спомняте, по същия начин започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия отбор. Сега това ми изглежда невъзможно…

-Да преминем и към тази болна тема. Какво се случи в последните 10-15 години, за да се стигне до настоящото ниво на футбола ни – и на клубните отбори, и на националните?


-Ние в България сме свикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща трябва да се променят. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, трябва да тренираме и да се съобразяваме с нашия си манталитет. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем собствен стил на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплина, нещата приключват.

-Как беше в школата на Литекс, за да се стигне до това масово производство на добри футболисти?


-Знаете ли, ако попитате някой треньор, който е имал успехи, каква е причината, на какво се дължи. Той ще ви отговори – ние тренирахме много. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи много. Няма как да стане по друг начин. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше много по-талантливи деца от тези, които след това станаха големи футболисти, но просто отпаднаха. Не издържаха на тренировките и изискванията. Защото там им поставяхме цел винаги да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може след това като приключи с юношеския футбол и премине в мъжете, да няма нужда да му обяснявам какво се изисква от него. Тогава му казвам – трябва да сте първи, а той отговаря – тренер, ние си го знаем това!

-Да, но има една модерна тенденция, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани психически с класирания още от ранна детска възраст…


-Хубаво. Нека не ги обременяваме като юноши, да не изискваме от тях нищо, да не им поставяме ясни послания и изисквания и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – защо ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто визуално как изглеждат, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да коментираме повече. Нали е модерно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не говори да вземем немския начин на работа? Защо не видим там как се започва, от коя година се селектират децата, там как се прави. Разберете, там изискванията са огромни. Самият обхват на децата е изключително сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с глупости и всеки се упражнява върху различните детски и юношески възрасти.

-В доста насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, но потърпевши в крайна сметка са футболистите – те отнасят най-много критики. За треньорите обаче малко хора споменават.


-Ще ви дам един пример от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12:30 часа в жегата на обед. Питах го защо, а той ми каза – защото по закона на джунглата ние така тренираме. Който не може – си намира нишата на друго ниво. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактика, а той ги спукваеш от тичане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един юноша като премине в мъжете да не издържа физически. Имал съм и такива примери и те припадат на заниманията. Просто не са подготвени достатъчно добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това вина имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, талант и т.н.

-Предстои дербито между Лудогорец и ЦСКА. Вашият бивш отбор за поредна година ще се опита или поне дава намерения, че иска да прекъсне хегемонията на Лудогорец. Ще успее ли?


-Много силни ходове с привличането на Любо Пенев и Стойчо Младенов. Ние сме от старата генерация, гърмяни зайци и сме се справяли в трудни моменти. Иска ми се не само ЦСКА, но и останалите отбори да имат по-ясна визия за това, което се случва. Защото виждате лицето ни – то се показва в евротурнирите или чрез националния отбор. А за съжаление то не е никак хубаво. Ако ЦСКА спечели предстоящия мач, ще получи психологическо предимство и нищо чудно да наруши хегемонията на Лудогорец. Но всичко си зависи от ЦСКА.Това е шансът на ЦСКА да удари по масата и да заяви, че тази година ще сме ние.

-Лудогорец явно се намира в труден момент. Какво се случва в отбора?


-Мога само да коментирам като страничен наблюдател. В предишния отбор имаше романтика, съвсем друга идея, имаше импровизация. Футболистите бяха други, играеха с радост и носеха удоволствие. Сега тази магия изчезна. Сега всичко се превърна в много рутинно. Самите футболисти нямат това малкото, което прави разликата.

-Когато говорите за визия, Стойчо Младенов от години говори за защита на треньорите.


-Благодаря за въпроса, защото и за мен тази тема е много важна. В трудовото законодателство треньорът не е защитен по никакъв начин. А през това време идва един чужденец, който е защитен от ФИФА, УЕФА, ЕС и какво ли не. Ние сме тук – назначават те, утре някой се събужда и ти казва – абе, ти вчера победи само с 2:0, защо не спечели с 4:0 и те уволнява. Надявам се с преизбирането на Борислав Михайлов първите два приоритета, които са най-важни – са детско-юношеският футбол и правата на треньорите.

-Говорейки за критиките, които се изсипват върху националния отбор, видяхте какво правят в Сърбия.


-Там се работи последователно. Излишно е да припомням, защото се пита през последните дни, колко от момчетата, които са станали световни шампиони до 20 години и на финала са победили Бразилия, сега играят в мъжкия национален отбор на Сърбия. Така се прави. А при нас все се къса нишката. Дайте да я намерим къде се къда тази нишка. Как при тях не се къса, а при нас нещо все не става.

-Станимир Стоилов се завърна в Левски, очаквате ли да направи пълната промяна, към която се е запътил?


-Мъри е от нашата генерация, натрупа солиден опит, постигна успехи. Той достатъчно добре знае какво може, но и с какво ще се сблъска. Има доста непредвидими неща – ни само в отбора, но и в клуба, защото в Левски виждате, че все още опитват да се стабилизират. Браво на техните фенове, които засега застават зад отбора, защото е имало много случаи, в които няма как да им обясниш, че ти трябва време. Те ти казват – вие си ги говорете тези неща, но ние искаме да побеждаваме.

-Шегувате се, че много рядко сте получавали предложение да водите отбор, който е на първо място. Сега сте начело на Севлиево, който е първи в Северозападната Трета лига. Остава ви един последен мач от есента и имате ли цел да влезете във Втора лига?


-Първо искам да изиграем това последно гостуване на Бдин във Видин. Имам ясна визия и изисквания към това, което трябва да работим през пролетта. На този етап това място, което го заемаме, е над нашите възможности, но с усилието на момчетата в отбора, на хората, които се занимават с управлението и на всички в ръководството, нещата могат да се получат.