Човекът, който опозори Италия

„Скуадра адзура” не се класира на световно за втори път в историята си. Отборът, който преди 12 години вдигна купата в Германия и бе финалист на Евро 2012 няма да пътува за Русия. Една от главните причини за тази футболна катастрофа е треньорът Джанпиеро Вентура, който се провали в най-важните мачове от дългата си кариера: 0:1 в Швеция, 0:0 у дома и сбогом на мечтата за Мондиал 2018.

Много анализатори критикуват Вентура за основните му грешки начело на тима. Накратко те акцентират, както върху неподходящата тактическа схема (залагането на 3-5-2 след съвещание с ветераните в отбора), така и на избора на титулярите (Къде беше Лоренцо Инсиние?). Независимо от това, че в двата мача от баражите Италия бе близо до победата (особено на реванша), главната задача така и не бе решена.

Вентура смени в националния Антонио Конте след Евро 2016. Тогава нямаше много кандидати за поста: Винченцо Монтела, Роберто Донадони, Алберто Дзакерони и даже Фабио Капело. Тук-там по това време се появиха имената на треньора на женския национален отбор Антонио Кабрини и искащия прекалено много пари Роберто Манчини. Последните пет отбора преди националния за Вентура бяха Месина, Верона, Пиза, Бари и Торино. Най-доброто му постижение – 7-о място в Серия А през 2014 г. Това резюме тогава не смути президента на федерацията Карло Тавекио. Днес е очевидно – това беше грешка.

Първо се появи информация, че след реванша на „Сан Сиро” треньорът е подал оставка, н по-късно той опроверга това с думите: „Все още не съм говорил с президента на федерацията. Извинявам се на феновете за резултата, но не и за играта на отбора”.

Нахалното поведение не е изненада за този застаряващ 68 –годишен мачо, който само преди няколко години се ожени за своята 40-годишна приятелка. Белите зъби, целогодишният тен и разгърдените ризи бяха негова запазена марка, но зад тази нахакана фасада, така и не се показа класата, нужна за успешно водене на Скуадрата. Очакваше се, че след световното Вентура ще последва Конте начело на някой от европейските грандове, но вместо това сега го грози малко подранило пенсиониране.

Според други анализатори за провала са виновни италианските клубове, които отдавна не произвеждат велики играчи. Последният такъв, който се отказа тези дни, е роден през 1979 г. В последните години, за разлика от основните си съперници на континента, италианските юношески и младежки национални отбори не могат да спечелят нито едно първенство. И все пак, със всичките си проблеми тази Италия, сплав от славни ветерани и няколко изключително потенциални млади играчи можеше да преодолее здравият, но сив шведски отбор. За целта обаче трябваше по-висока треньорска класа и повече страст – демонстрирани от хора като Конте, Анчелоти, Алегри или Прандели.

Разбира се, от провала в тези квалификации не бива да се прави трагедия, защото беше очевидно, че отборът е далеч от нивото на фаворитите за спечелване на световната титла, а протоколните участия не са по вкуса на италианците. Новият треньор (един от споменатите по-горе), неговият екип, в който по-всяка вероятност ще се включи Андреа Пирло, а може би и новият президент – Деметрио Албертини отдавна се готви за поста, ще направят нужните реформи, за да не допускат ново навлизане на отбора в такава задънена улица, от която по възможно най-неподходящия начин и със сълзи на очи си тръгна легендарният Буфон.