Бербатов пред ВВС: Бях умен на терена, а не мързелив

Димитър Бербатов често е определян като мързелив на терена в периода си като футболист в Англия. Това, което неговите критици не знаят обаче, е, че това е било част от неговата стратегия. Така започва материал на BBC Radio 5, посветен на българина.

В пространно интервю за предаването, цитирано от БТА, Бербатов разкрива, че ленивият му маниер на терена е бил с цел да заблуди противниковите защитници и да притъпи тяхната бдителност.
С 94 гола в 229 мача във Висшата лига може да се каже, че методът на Бербатов е работел успешно, пишат от авторитетната медия.

За мързела:
Всеки има различен стил на игра. Понякога може да е изглеждало, че не съм концентриран в мача, но в същото време аз сканирам терена и преценявам как да заема точната позиция в точния момент, да намеря свободното пространство. Когато получа топката и имам това пространство, имам и повече време да помисля как да продължа атаката. Някои хора не го разбират, но ако си умен, дори и да си бавен в краката, може бързо да се пласираш на точното място. Винаги съм играл с мисъл и когато видя някой в по-добра позиция от мен, веднага подавам топката. Никога не съм бил егоист.

За преминаването във Висшата лига:
Когато си малко момче, си мислиш, че знаеш всичко и чакаш отбори като Барселона и Реал Мадрид да те поискат. Но тогава моят мениджър ми каза, че нито един от тези отбори не ме иска и малко да сляза на земята. Каза ми, че има оферта от Тотнъм. Честно казано, тогава не знаех много за Висшата лига и Спърс, защото бях концентриран в моя свят в Германия.

Трябваше ми време да се приспособя към скоростта във Висшата лига и физическите единоборства. Видях футболисти като културисти , което не бях виждал в Бундеслигата и казах какво става тук? Знаех, че трябва да използвам мозъка си още повече. Беше предизвикателство. Трябваха ми няколко месеца да се подготвя и да ме приемат съотборниците. Бях срамежлив, не говорех много. С Кийно не си приказвахме много, но на терена се разбирахме перфектно.

За трансфера в Манчестър Юнайтед:
Идвам от малка страна, от България. Иска ми се да бях прекарал цялата си кариера в Англия в един отбор, но не такъв беше моят случай. Трябваше да работя, да следвам пътя, започвайки от дома, после Германия и Англия. Спърс ми даде възможността да покажа какво мога. Последната стъпка по стълбичкат на успеха беше Юнайтед.

Когато дойде офертата от Манчестър Юнайтед, знаех, че ще разочаровам много хора, особено феновете на Спърс. Но аз следвах моя път и знаех, че ако пропусна този шанс, няма да имам втори такъв. Приеха ме много добре и дори и да не говориш много, пак може да се учиш. В Юнайтед играчите бяха спечелили требъл и аз си казах "Бербс, най-после успя". За това съм се трудил цял живот. Бях щастлив, но и се питах "какво правя тук". Бях като дете.

Сър Алекс Фъргюсън се държеше страхотно с всички. Той знаеше как да подходи към всеки индивидуално. С някои трябва да си по-нежен, с други по-твърд. Той знаеше как се справи. Той никога не ми каза, че трябва да се променя, доверяваше се на моя стил.

За Хари Кейн:
Тъжното във футбола е, че в отбори като Тотнъм винаги идва момент, когато най-добрите им играчи трябва да вземат решение дали да преминат в по-голям клуб. Такъв е случаят и с Хари Кейн в момента. Той е на кръстопът и се пита "какво да правя?"

Ситуацията сега е по-сложна заради коронавируса, но Хари Кейн е в същата ситуация, в каквато бях и аз. Тъжното е, че последният трофей на Тотнъм е с мен и Джърмейн в състава. Липсата на трофеи е основен проблем за футболисти като Кейн, който е капитан на Англия и няма да става по-млад. А всеки играч иска след време да каже на децата си "вижте, какво спечелих".

За треньорството:
Всички футболисти си мислят, че след време ще станат големи треньори, но това е далеч от истината. Имам лиценз "А" и ще продължа да уча за лиценз "Про" тази година. Никога не знаеш. Искам да съм подготвен за бъдещето, каквото и да е то. Ако стана треньор, трябва да съм готов. Но за момента прекарвам времето с децата ми и семейството."