Всичко за операцията в Курск - какво се случи и какви са последствията (ВИДЕО)

В руската Курска област Украйна провежда „многопространствена“ операция, обхващаща бойното поле, информационния фронт и киберпространството. Тя включва комплексни политически цели, въздействие върху медийната среда и преди всичко значим и целесъобразен военен замисъл.

Същност на операцията е преминаването от линейна отбрана към способите за водене на маневрени бойни действия. С участието на относително малки, но мобилни сили, притежаващи мощни разузнавателно-ударни възможности.

От началото на войната линейната отбрана се наложи принудително като основна форма на бойните действия от украинска страна заради многократното руско превъзходство в сили, средства и ресурси. Но това предопределяше постепенното и системно изтощаване на Украйна.

Досега Украйна успешно реализира непосредствените цели на операцията в Курска област:

снемане на напрежението от други важни участъци на фронта, въздействие върху настъпателния „порив“ на руската армия и разсредоточаване на нейните основни усилия.

В настъпателните действия на украинската армия, в това число и за париране на насрещните удари на подхождащите руски резерви, централно място заемат разузнавателно-ударените платформи, обединени в единна система за поразяване в реален мащаб на времето на разузнавателни дронове, на реактивни системи от типа HIMARS и на ударни дронове.

В операцията за пръв път от началото на агресията украинската авиация действа по обекти на предния край, при това с използването на западни образци въздушни боеприпаси с модули за управление и корекция.

Уникалните кадри как украински танк не само „оживява“ след поразяване с баражиращия руски дрон-камикадзе „Ланцет“, но и води след това огън и продължава настъплението, илюстрират друго сериозно преимущество на украинската армия в Курска област:

Там е задействан целият арсенал от налични западни въоръжения: нови системи за радиоектронно разузнаване и борба; танковете Леопард 1, Леопард 2 и Челинджър, бронираните бойни машини Страйкър, Мардър и Бредли; високоточните артилерийски боеприпаси, оперативно-тактическите реактивни системи за залпов огън HIMARS; класически натовски артилерийски системи и стрелково оръжие.

А като усиление на настъпващата украинска групировка освен подразделенията разузнавателни и ударни дронове в състава на батальонните тактически групи беше придадена (терминът е придавам, а не предавем, пак русизъм) отделна самостоятелна бригада на Силите „Безпилотни системи“.

Свързочната система на настъпващите е изградена изцяло на основата на западни средства и схващания.

Първоначалният удар беше внезапен и със значително превъзхождащи руската отбрана сили.

49-та украинска ударно щурмова бригада убедително демонстрира това в дълбочина на граничния контролно-пропускателен пункт Суджа. В това число при устройването на проходи в загражденията на противника чрез дистанционното взривяване на противоминни реактивни заряди с голяма мощност.

За успеха на украинското настъпление допринесе в решаваща степен пълната оперативна изненада, с която се сблъска руското командване:

Беше проведен комплекс от мероприятията за заблуда на противника, че украинските сили в Сумска област имат задача да отразят подготвящо се руско настъпление;
Ударната групировка беше съсредоточена и се развърна скритото и по части;

Тя беше изградена чрез привличането на отделни подразделения от редица бригади, без те да напускат участъците си за отбрана на предния край. На тази основа се формираха автономни батальонни тактически групи, което остана неразгадано от техническото разузнаване на противника.

Като цяло украинското настъпление и сега продължава в условията на „информационен вакуум“ за отбраняващите се руски войски.

Замисълът за настъпление в Курска област предвиждаше използването в максимална степен на особеностите на релефа, на растителната покривка, на топографията и на географските елементи като преимущество за украинските войски.

Участъците за пробив и за развитието на настъплението предоставят възможност фланговете на украинската групировка на север и на юг да бъдат прикрити от сериозни водни прегради - реките Псьол и Сейм.

Украинските войски овладяха и се закрепиха в района на Мартиновка, на северозапад от Суджа, форсираха река Псьол и заеха ред населени места северно от реката, като по такъв начин осигуриха южния фланг на силите действащи на централния участък по направление на Лгов и Рилск, във фланг на руската групировка около река Сейм.

С овладяването на района на Комаровка бяха създадени условия за настъпление в направление от изток на запад, успоредно на двата бряга на река Сейм.
Украинската авиация във взаимодействие с реактивни системи за залпов огън унищожи стационарните мостове и развърнатите допълнително понтоните преправи през река Сейм в Глушковския район.

Това в критична степен усложнява пълноценното логистично осигуряване на цялата руска групировка южно от река Сейм и блокира възможностите за прехвърляне на резерви и усиления от районите северно от реката.

В резултат на всичко това руската групировка се оказа „разсечена“ в два изолирани участъка северно и южно от река Сейм без възможности те да взаимодействат за твърда отбрана на плацдарма южно от Сейм. И което е по-критично, съвместно да прикрият направленията Коренево–Рилск и Коренево–Лгов.

От тази специфична конфигурация страдат особено комуникациите по направление Рилск-Лгов-Курчатов, където от началото на настъплението „свирепстват“ украински ударни дронове. А от тези които комуникации зависи логистиката на цялата руска групировка за защита на южните райони на Курска област.

В района Тьоткино–Отруба, от украинска територия настъпиха предни украински подразделения и сега контролират надеждно участъка западно от река Сейм, изолирайки отбраняващите се руски подразделения в района на Тьоткино освен от юг, по границата с Украйна, и от запад.

Успоредно с това украинската групировка обхождайки Коренево от запад и от изток надвисна над двете ключови направления: на север и северозапад към Рилск и на север и североизток към Лгов. Руските сили в района на Коренево са дезорганизирани и не са в състояние да оказват дълговременен твърд отпор.

Очертават се предпоставки за активни действия на украинските сили в целия участък по течението на река Сейм западно от Глушково. Тук те разполагат с възможности за многовариантни решения: настъпление на запад - успоредно на границата: от Внезапное към Тьоткино, или настъпление северно и южно успоредно на река Сейм.

За руското командване остава като първостепенна, но трудна за разрешаване задачата - да съхрани контрол поне в някои от участъците на реката за маньовър с войски от север на юг и обратно, и особено за цялостното логистично осигуряване на групировката, която все по-ясно остава изолирана в Глушковския район.

За това руските войски продължават с усилията за оборудване на нови понтонни преправи през река Сейм западно от Глушково.

Понтонните преправи имат преимуществото, че могат да се устройват от инженерните понтонни-мостови подразделения в течение на часове. Но са свързани с изграждането на допълнителни подходи за тежка автомобилна и бронетехника. Не могат да бъдат скрити от въздушното разузнаване и са желана цел за ударните дронове, в това число и за обикновената артилерия.

През миналата година актуалният командващ на Оперативната групировката „Север“, генерал-полковник Лапин, в чиято зона на отговорност сега е отбраната и на Курска област „загроби“ една пълноценна руска механизирана бригада само при форсирането чрез понтонна преправа на река Северски Донец, южно от Изюм. А в сравнение с река Сейм, Северски Донец е само пълноводен поток.

Но дори да бъде осигурена устойчива логистика през река Сейм, това не решава проблема с руската групировка, която от първите дни на настъплението е във фактически огневи чувал в района на Тьоткино.

Положението и северно от река Сейм също е „бременно“ с критични заплахи за отбраняващите се руски войски. Тук се очертават възможности за нов, още по-дълбок оперативен обхват не само на запад, успоредно на река Сейм, но и по направлението Глушково–Рилск. А това ще усложни значително оперативното положение на отбраняващите се, защото на север за украинските войски се разкриват значително по-мащабни перспективи.

Групировката на руските войски южно от река Сейм е обхваната от различни страни, като на север тя опира в река Сейм, но не е напълно обкръжена.

Независимо от това може да се счита, че

близката задача на украинското настъпление е успешно изпълнена

и то в срокове, които напълно съответстват на натовските стандарти за задачите и за обхвата на класическа корпусна настъпателна операция.

Следващата фаза зависи от това дали украинското командване ще разполага и ще съсредоточи допълнителни сили и резерви за развитие на успеха или ще пристъпи към изграждане на отбранителни рубежи за твърдото удържане на плацдарма.

Това ще се предопределя от състава и от боеспособността на силите, които руското командване ще подведе допълнително за стабилизиране на положението и евентуално за атакуване на плацдарма.

Най-просто казано: решаващ ще бъде резултатът от „гонката“ с какви оперативни резерви ще разполагат и кога двете страни ще решат, че е оперативно оправдано бъдат „хвърлени в сражението“ в Курска област.

И залогът далеч не е овладяването или защитата например на Курската атомна електроцентрала,

а целите и задачите на двете страни в хода на цялата лятно-есенна кампания.

През последните дни темповете на украинското настъпление рязко се снижават, като вниманието от украинска страна е насочено за укрепване и разширяване на фланговете на овладения плацдарм, който в момента се простира на около 75 километра по протежение на украинско-руската граница.

Достигнатата дълбочина на вклиняване от 25-30 километра е оптимална за използване на логистичните центрове на украинска територия и за ефективната поддръжка с артилерия от огневи рубежи южно от границата, които са надеждно прикрити със средства за противовъздушна защита.

Украинските войски извършват прегрупиране, ротация и подвеждат резерви. Изгражда се предна логистична система. Подвежда се техника на инженерните войски за оборудване на отбранителни рубежи и позиции, за устрояване на заграждения и на логистични маршрути.

Подхождащите резерви на противника също ограничават възможностите за по-активен маньовър.

За обстановката в овладения плацдарм са характерни два обективни признака:

Районът на Суджа и близките населени места беше посетен от чужди журналисти, докато руската страна се отнася крайно рестриктивно за подобно присъствие в наскоро „освободени“ райони на украинска територия.

Украинската страна обяви официално, че от общото число на попадналите в плен руски военнослужещи, 583-ма от тях остават в украинско разположение (до част от тях бяха допуснати чуждестранни журналисти), а други 113 вече са били разменени.

В нито една операция досега украинските войски не са пленявали толкова много военнослужещи на противника, и то за по-малко от двадесет дни.

Сражението в Курска област протича в неразривна връзка с изострящата критично за украинската страна обстановка в района на Донбас. На този участък продължаващото пети месец руско настъпление бележи редица тактически пробиви криещи риска от срив на украинската отбрана в оперативен мащаб.

Руското командване неотклонно продължава да прилага тактиката на челно, методичното настъпление като „таран“ но вече само по едно направление – Покровско - Торецкото.

Руските войски щурмуват с „несломимо“ упорство и няма цена, която те не са готови да платят. Но напредват със скоростта на „дрейфа на континентите“ без да губят надеждата, че ще излязат към подстъпите на Киев малко преди „Австралия да се сблъска с Индонезия“.

Показателни са темповете за настъпление на главното направление в Донецка област - от опорния район в Авдеевка те преодоляха 40 километра до предния край украинската отбрана в Покровск - от май до август - за пет месеца.

Тази стратегия работеше до украинското настъпление в Курска област. Когато Украйна пасивно провеждаше стратегическа отбранителна операция по целия фронт, отхождайки на нови рубежи в дълбочина, но съхранявайки общата боеспособност на войските.

Настъплението в Курска област обаче сега накланя инициативата поне в този участък на фронта - в полза на Украйна.

На форума „Украйна 2024 г“. главнокомандуващият Въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски (дни преди това произведен в най-високото звание „генерал“, тоест с четири звезди) отбеляза:

„Врагът продължава да концентрира своите усилия на Покровското направление, където положението остава тежко и сложно.

Тук се водят най-интензивните боеве. Врагът продължава да съсредоточава усилията си и се стреми да разсече нашата логистика. Напредването му по направление на шосейната връзка Константиновка – Покровск му струва висока цена.

Операцията в Курска област ангажира значителни сили на врага. Досега в този участък допълнително са прехвърлени около 30000 души и тази групировка нараства като се снемат подразделения от други неактивни участъци на фронта“.

В Русия, във вътрешно политически план не се наблюдава патриотична мобилизация и „порив“ за защита на родните рубежи. Zетблогърите насочват своята злъч срещу жителите на Курска област, които панически бягат още преди обявяването на мобилизация вместо „да строят барикади и да пълнят бутилки с горяща смес“.

Счита се, че властите делово и енергично предприемат всичко необходимо за овладяване на „извънредната ситуация от федерален мащаб“ – поредната „новолексика“ целяща да „замаже“, че войната бушува вече и на територията на Русия.

Официалната пропаганда дискретно „замълчава“ събитията в Курска област.

Доколкото те присъстват в официалните медии, впечатлението е, че няма нещо по-драматично от „сезонните природни катаклизми“. Както в резултат на внезапното пролетно затопляне и бурното топене на снежната покривка. Опорката е: „Споко, когато слънцето започне да свети по-силно, нещата ще се оправят сами“.

Акцентира се на задграничните посещения на Путин, а сред тях на срещата му в Чечня с неговия „верен пехотинец“ Рамзан Кадиров.

Естествено, защото елитната гвардия на Кадиров - отрядите спецназ „Ахмад“ са реален резерв за усилване на руската групировка в Курска област.

Това беше потвърдено с посещението на Путин заедно с Кадиров и неговия висш антураж в джамия в столицата Грозни, където Путин прегърна и целуна Свещения Коран, обкован със злато и драгоценни камъни.

Сегашното посещение на Путин в Чечня е първото след значителна пауза. Предишното, през 2011 г. също беше екстрено. Тогава обкичени с бели лентички московчани шестваха да протестират за „Русия без Путин“ - срещу неговата поредна, противоконституционна кандидатура за президентския пост.

В отговор на настъплението в Курска област руското командване предприе невиждана според досегашните мащаби комбинирана ракетно-авиационна кампания срещу стратегически цели и обекти по цялата територия на Украйна, в това число и в района на Киев.

В тези най-масирани нальоти от началото на руската агресия е въвлечена цялата мощ на Въздушно-космическите сили, на ракетните войски и на Черноморския флот: стратегическите бомбардировачи Ту-95еМеС с крилати ракети ракети Ха 101; стратегическите бомбардировачи Ту-22еМ3 с крилати ракети Ха-22; фронтовите бомбардировачите Су-34 с ракети Ха-59 и Ха69; носителите на „хиперзвукови“ ракети Миг-31 Ка3 с ракетите Ха 47еМ2 „Кинжал“; оперативно-тактическите ракети еМ/Ка, еМ23 „Кинжал“ и ударните дронове „Шахед“ 131 и 136.

За нагнетяване на паника не беше пощадена и водноелектрическата централа изградена на стената на Киевското водохранилище (популярно известно като Киевското море). С ясното внушение, че след евентуалното разрушаване на язовирната стена част от Киев и близките населените места надолу по течението на Днепър ще бъдат пометени от водната стена.

Разрушаването от руските войски на Каховското водохранилище през миналата година остави след себе си библейска пустош.

Това е поредното изпитание за киевчани, но за личните преживявания и за отношението им към войната две и половина години след нейното начало може да се съди ако се вгледаме в лицата на обикновените хора, блокирани часове наред да търсят убежище в Киевското метро

По-важни обаче са политическите измерения на събитията в Курска област:

Две и половина години досега Украйна се бори да „освободи Запада от страха“. От комплексите да не се допусне ескалация на конфликта и прякото противоборство с Русия.

Курск е много важен импулс към Запада

да преразгледа досегашния задкулисен механизъм за съблюдаване на съгласувани с Кремъл „червени линии“.

Тези „заседнали в главите“ на водещи западни лидери „червени линии“ предвиждат „да не бъде допусната победа на Русия“, без да се гарантира нещо повече на Украйна, освен да се предотврати пълният и разгром. И конфликтът да бъде замразен някъде по средата, при зачитане обаче на рубежите, които руските войски контролират в момента.

Курското настъпление лишава Путин от постулата, че преговори за прекратяване на въоръжената фаза на войната могат да започнат само ако се зачитат „реалностите на терена“.

Другата мантра на Путин, че условие за началото на преговори е изтеглянето на украинските войски от Донецка, Логанска, Херсонска и Запорожка области сега звучи напълно нелепо. Не само защото те бяха обявени в състава на Руската федерация без да е окупирана изцяло нито една от тези области. А защото сега се налага Русия да „освобождава“ вече реално и значителна част от собствената Курска област.

Курската настъпателна операция окончателно развенча „ядрения шантаж“ на Путин.

Който предвиждаше Русия да използва ядрено оръжие ако Украйна прекрачи друга „червена линия“ и атакува руска територия.

Украинските войски овладяха и надеждно укрепват мощен плацдарм на територията на Курска област и това е сигурен залог, че лятно-есенната кампания на окупационните войски няма да протече съгласно техния първоначален замисъл.

В Курска област до момента руските войски не успяват да стабилизират своята отбрана и да изградят устойчива линия на бойно съприкосновение. Пред украинските войски остават незаети междини и направления за активни маневрени бойни действия.

На този етап далеч не са създадени предпоставки за провеждане от руска страна на операция за „освобождаванего“ на Курска област.

А ако такива възникнат, руската армия няма да може да прилага шаблонните способи, както при боевете за овладяване на Бахмут или на Авдеевка. Когато всичко от „ландшафта“, което стоеше на пътя на руските щурмови подразделения беше „изравнено и вкопано в земята“, а след това се „възцарява пустош“.

Курска област е „канонична“ руска територия и освобождаването й с цената на подобна „медийна“ картина е абсурдно, дори за крайно десните „Zетпартиоти“ в Русия.