Цветелина Пенкова: Френският реактор разпали страстите в Европейския парламент

В Страсбург президентът Макрон представи приоритетите на Франция за следващите 6 месеца, когато ще председателства Съветът на Европейския съюз.

Беше трудно да се разграничи какво се случи в пленарната зала на Европейския парламент – представяне на приоритетите на Френското председателство на Съвета на ЕС или предизборен дебат във Франция ?

Цяла Европа с интерес наблюдава дали Макрон ще успее да се справи в двете си роли без да бъде упрекнат, че ще се възползва от допълнителната трибуна, предоставена му заради Френското председателство на Съвета на ЕС. Това е стечение на обстоятелствата, но то не оправдава поведението на колегите от Европейския парламент по време на изказването на френския президент в Страсбург. ЕС и неговите институции не са сцена за решаване на национални проблеми. Европейският парламент не е място за национален дебат, нито за предизборна кампания.

На фона на принизеното ниво на дебата, все пак се отличиха и конкретните приоритети на Френското председателство, които Макрон успя да представи преди да бъде еднолично обвинен за глобалното затопляне.

Макрон раздели приоритетите в три категории: защита на демократичните принципи, прогрес и изграждането на нов европейски модел за растеж и европейски суверенитет. Във всяка една от тези категории са силно заложени леви и социални политики.

Демократичните принципи бяха фокусирани основно върху върховенството на правото и върху ключовите регулации в социалната сфера, в това число и минималната работна заплата. Върховенството на правото ще бъде неизменна част от европейското законодателство от тук нататък и ще бъде пряко обвързано с всякаква форма и вид на европейско финансиране.

Президентът Макрон изтъкна и като приоритетна Директивата за минимални работни заплати. Един от ключовите приоритети на европейските социалисти. Важно е да се отбележи, че такава рамка няма за цел да наложи еднаква заплата навсякъде в ЕС, а да повиши минималното заплащане за труд до адекватни за всяка държава нива. По настоящем в България минималната работна заплата (МРЗ) се фиксира чрез законови мерки с решение на МС и след консултация с работодателите и синдикатите. Новото предложение на ЕК включва определяне на ясни и стабилни критерии, осигуряване на редовни и навременни актуализации и ефективно участие на социалните партньори.

Покупателната способност на българина е най-ниската в Европа, а процедурата по определяне на МРЗ е тромава и непрозрачна. Предложението на ЕК предвижда механизъм за наблюдение във всички държави членки, които ще трябва на годишна база да докладват на Комисията актуализирани национални данни за защита на минималната заплата. Процедура, много полезна за държави като нашата. Чрез тази директива трябва да се гарантира достоен доход за всеки един европейски гражданин.

Прогресът и новият икономически модел за растеж са базирани на дигиталния и зеления преход. Европа неизменно трябва да се бори за създаването на справедлив дигитален пазар. Това е ключово, за да запазим конкурентостта на европейската икономика и за да се превърнем в световен технологичен лидер. Разбира се, тук водещи ще бъдат и защитата на личните данни и правата на потребителите.

Зеленият преход и френската позиция в подкрепа на ядрената енергетика предизвикаха сериозни емоции в залата на Европейския парламент. Коментарът на Макрон беше лаконичен, но и трудно-оспорим „нека не спорим с науката“. Зеленият преход цели да се намали зависимостта ни от енергийните източници, които са отговорни за въглеродните емисии. Ядрената енергетика не влиза в тази категория и би следвало да бъде приета като зелена и основополагаща базова мощност, за да е възможен въобще зеленият преход.

Франция е големият защитник на ядрената енергетика що се касае до включването и в таксономията на Европейския съюз, тоест признаването й за устойчива и зелена инвестиция.

България, Франция и много други държави от ЕС не възнамеряват да се отказват от ядрената технология. Противното би направило невъзможен целия зелен преход. Всички в сектора в България са наясно, че въглищните централи постепенно ще излязат от експлоатация в следващите няколко десетилетия, дали заради планирано и доброволно затваряне по екологични причини или заради прекалено високи квоти на въглеродните емисии, които ще направят тази технология нерентабилна и финансово неефективна. Ще имаме нужда от базови и постоянни мощности, които да заменят 1/3 от енергийния ни микс, която се генерира от ТЕЦ-овете. Трябва да изградим и нови ядрени мощности, защото те произвеждат най-евтината електроенергия в дългосрочен план. 

Поставените политически акценти по време на речта на Макрон обхванаха целия спектър от политики, очертавайки ясна посока за ЕС през следващите 6 месеца. Силният социален елемент и защитата на ядрената енергетика са основни приоритети и за България и ние трябва да се възползваме от така поставения европейски дневен ред. Лявата и прогресивна вълна в европейската политика е видна не само в европейските институции, но вече и в много държави членки. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/