Съдът в Страсбург излезе с поредно решение срещу България. Този път за сексуално насилие над деца

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) излезе с решение срещу сексуално насилие и порочни практики в институция за деца в България.

Решението на Голямата камара на ЕСПЧ констатира липса на ефективно разследване от страна на българските власти при наличието на сериозни обвинения, засягащи множество деца в дом за деца, лишени от родителска грижа. Решението се позовава на процедурните задължения на българските власти, произтичащи от чл. 3 ("Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание") на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Делото "X и други срещу България" е свързано с твърдения за сексуално малтретиране на три деца в български дом за деца, лишени от родителска грижа, преди осиновяването им.

Базираният в Страсбург съд постанови, че българските власти не са нарушили забраната за нечовешко или унизително отношение в неговото съществено измерение, но са нарушили неговата процесуална част, като не са използвали всички налични механизми за разследване, за да изяснят фактите по делото.

Жалбоподателите – момче и две момичета, са били отглеждани в дом за деца, лишени от родителска грижа у нас, преди да бъдат осиновени от италианска двойка през юни 2012 г., когато са били съответно на 12, 10 и 9 години. Най-малкото момиченце има проблеми с поведението – агресивно е към майката, а момчето изпитва затруднения в училище.

Няколко месеца след пристигането на децата в Италия техните осиновители докладват на италианските власти, че децата са били подложени на ужасяващо сексуално насилие, докато са били настанени в дома за деца в България. Осиновителите разбират това, тъй като едно от момичетата споделя, че голямото дете – момчето, я е докосвало сексуално. Родителите се обръщат към психолог. Според доклада му децата са участвали в определени сексуални практики помежду си, на които са играли всички деца в дома.

След като научават за проблема от журналистическа статия, българските власти започват разследване, което е прекратено на по-късен етап с мотива, че няма доказателства за извършени престъпления.

Някои от действията, предприети от българските власти, включват: разпит на кмета на населеното място, в което се намира институцията, инспекция и доклад от Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), посещение на дома.

Според доклада на ДАЗД инспекторите са разговаряли с децата на групи от по четири или пет в неформални разговори, които постепенно са се фокусирали върху въпроси за възможни актове на насилие или нежелан физически контакт. По-големите деца, които умеели да четат и пишат, били помолени да отговорят на анонимен въпросник.

Според психолога, който е наблюдавал децата в дома, нито жалбоподателите, нито другите деца са споменавали за малтретиране или сексуално насилие и не са показвали признаци на такова отношение към тях.

От събраната информация става ясно, че децата понякога проявявали агресивно поведение един към друг, което се считало за нормално на тази възраст. Според персонала децата не са имали затруднения да се доверят на другите и да споделят.