Съдът на ЕС отвори вратата за юридическа промяна на пола в България

Три години след като Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните, като стъпи на тълкуване на Конституционния съд за пола, днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) я „отвори“ със задължителна сила за всички съдилища, държавни и общински органи, съобщи "Лекс".

Съдът в Люксембург прие: „Член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.

И заяви изрично: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза„.

Преюдициалното запитване беше отправено след като през 2023 г. ВКС прие тълкувателно решение по въпроса с 28 на 21 гласа.

Мнозинството в колегията обяви, че: „Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.

Гражданската колегия на ВКС посочи, че не всички норми Европейската конвенция за правата на човека имат пряко приложение и са „самоизпълняеми“ и постанови, че без законодателна уредба за промяна на пола в актовете за гражданско състояние, извършването ѝ е недопустимо.

За да стигне до този извод, мнозинството в колегията се опря на постановеното 2 г. по-рано по нейно искане решение на КС, в което той прие, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. КС изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези).

В решението си от днес обаче СЕС подчертава най-напред, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза.

Съдът отбелязва, че несъответствието между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение. Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието — по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини — да разсейва съмнения за самоличността си или автентичността на официалните си документи. Това положение създава значителни неудобства.

Ограничение на свободното движение обаче е допустимо само ако се основава на обективни съображения от обществен интерес и зачита принципа на пропорционалност в съответствие с правото на Съюза и основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния живот. „Това право защитава половата идентичност и задължава държавите членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на тази идентичност“, заявява Съдът на ЕС.

Следете новините ни в GoogleNews