Програма за бъдещето

Проблемът за равенството между половете винаги е съществувал. Векове минават в усъвършенстване на човешкото общество, докато жената се пребори за правото си да се противопостави на наложените правила. Историята ни показва, че първите десетилетия на 19 век са официално начало на борбата за равнопоставеност, въпреки че съществуват и по-ранни прояви на жени, борещи се за правата си: например историята на сестра Хуана Инес де ла Крус – мексиканска писателка от 17 век. Известна е с това, че защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества, както и правото им да получат образование.

Въпреки изминалите времена и постоянното развитие на цивилизацията, през XXI в. въпросът за равното третиране продължава да стои на дневен ред. Европейският съюз играе главна роля в разрешаването на този проблем.

Програмата от февруари 2012 г. за действие за равнопоставеност на мъжете и жените на Европейската конфедерация на профсъюзите предлага приоритети в областта на равенството между половете и определя начините за постигането им. Като основни са изложени следните цели:

1) Равно третиране на жените и мъжете във всички политики на ЕКП;
2) Постигане на равенство в заплащането;
3) Премахване на разликата в представителството в органите за вземане на решения;
4) Насърчаване на баланса между работа и семейство;
5) Създаване на връзка между предотвратяване на домашното насилие и правата на работното място.

Постигането на първата цел се явява най-голямо предизвикателство. Главен проблем тук е фактът, че жените са обект на дискриминация и до днес. Както е посочено в Хартата на ЕС за жените, ЕКП настоява да бъде изработен специален набор от насоки за прилагане на „интегрирания подход за равно третиране“. Това означава, че е необходимо равно третиране по пол на всички нива и във всички области, било то държавни, федерални, регионални и т.н.

По отношение на втората цел ЕКП продължава да насърчава колективното решаване на този проблем. По последни данни разликата в заплащането при жените и мъжете в Европа е повече от 15%. През 2010 г. Европейската комисия се заема да промени това несъответствие, изготвяйки планова стратегия за равенство. На 5 март 2011 г. за пръв път се чества Европейският ден на равното заплащане. Изборът на дата не е случаен – отбелязва броят на дните, необходими на жените, за да наваксат и да изравнят заплащането си с мъжете, като всяка следваща година датата се променя. Този ден има за цел да привлече вниманието към разликите в заплащането и да осведоми обществото колко повече трябва да работят жените в сравнение с мъжете, за да получават еднакво заплащане.

Проблемът за сегрегацията съществува не само по отношение на представителството на жените, но и в цялото общество. Независимо от усилията на различните европейски организации и програми, занимаващи се с постигането на баланс между половете, нивото на жените с управленски роли все още е ниско.

Четвъртата цел е за насърчаване балансът между работа и личен живот – майчинство, равнопоставеност при отпуск, детски градини и т.н. Същевременно и до днес съществува голяма дискриминация на работното място по отношение на назначаването на жените. Според специалисти по подбор на персонал, повечето работодатели се страхуват да наемат млади и обвързани жени, тъй като това директно ги превръща в потенциални родилки. На бъдещите майки се гледа като на загуба на време и ресурси, защото веднага изникват „проблемите“ за отпуските по майчинство, както и търсенето на заместник.

Още от самото основаване на Европейския съюз законодателството за равноправието е допринесло и ще продължава да допринася за равното участие на жените и мъжете в обществото в Европа. Въпреки постигнатия успех през последните 50 години обаче този проблем ще продължава да съществува, докато използваме етикетите „нежен“ и „силен“ пол.