Politico: След лошия опит с Орбан много държави вече не искат ЕС да приема нови членове

Много държави членки на ЕС не са склонни да обсъждат разширяването, дори за страни, които на пръв поглед са изпълнили почти всички изисквания за членство. Според девет дипломати и служители на ЕС, интервюирани от Politico, страховете от даване на аргументи на популистите, ужасните национални референдуми за всяка нова държава членка и травмата от действията на Унгария след присъединяването ѝ към ЕС през 2004 г. допринасят за нежеланието на някои столици в Европа да се приемат нови членове.

Присъединяването на нови членове трябваше да бъде в дневния ред на срещата на върха на ЕС в Никозия, Кипър, по-късно този месец. Но съдейки по общото настроение, въпросът е малко вероятно сега да бъде обсъждан, казва неназован служител на ЕС.

Проблемът с „полския водопроводчик“

Една от причините за безпокойство е повторението на дебата за „полския водопроводчик“, който обзе много страни от ЕС преди присъединяването на Варшава през 2004 г., когато някои политици твърдяха, че евтината полска работна ръка ще замени високоплатените работни места в Западна Европа.

„Същите полупопулистки, полуксенофобски аргументи, които чухме за поляците, вероятно ще чуем и за украинците и всеки друг кандидат. Кои са тези хора? Какво ще правят в нашия клуб? Ще дойдат ли и ще ни вземат работата?“, казва дипломат от държава от ЕС.

Липса на желание

Това безпокойство е особено силно във Франция. Гласуването за Украйна, по-специално, може да повлияе на кампанията на Джордан Бардела, лидер на популистката дясна партия „Национален съюз“.

Но Франция не е сама. Дипломати от ЕС заявиха, че Германия, Холандия и Италия твърдят, че сложният процес на ЕС, „базиран на заслуги“, трябва да се спазва без изключение по геополитически причини.

„Разбира се, ние не искаме да отслабим [украинския президент Володимир] Зеленски... но по-голямата част от държавите членки в момента нямат желание да участват в тези дебати“, каза дипломат от голяма европейска страна.

Травматичен опит с Унгария

Друг често цитиран проблем е опитът на ЕС с Унгария, която е обвинена в ограничаване на демокрацията, връзки с Русия и блокиране на европейската подкрепа за Украйна:

„Приемането на нови членове увеличава вероятността от приемане на други столици, които да действат като „троянски коне“, които биха могли да упражняват право на вето, така че Комисията иска да „защити“ процеса на разширяване от последствията от действията на Унгария, например, като лиши новите членове от право на вето в продължение на няколко години след приемането.“

Дори Черна гора, която е изпълнила почти всички необходими стъпки за присъединяване към ЕС, установи, че страните от ЕС не могат да се споразумеят за следващата стъпка: мандат за започване на изготвянето на проекта.

Проблем за Украйна

Безизходицата е проблем и за Украйна, която разглежда членството в ЕС като гаранция за сигурност срещу бъдеща руска агресия. Потенциално мирно споразумение с Русия би могло да включва перспективата за членство в ЕС още през 2027 г.

Страните от ЕС обаче отказват да приемат Украйна догодина, а посланиците категорично се противопоставиха на радикален подход към присъединяването, който би ускорил членството. Най-силните поддръжници на Украйна, включително Швеция и Дания, в момента настояват преговорите да приключат до края на следващата година. Започването на преговори за договор за присъединяване обаче би изисквало одобрението на основните държави членки на ЕС, което е трудна задача, отбелязва изданието.

По-рано еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че присъединяването на Украйна към Европейския съюз преди 2027 г. е невъзможно.

Петер Мадяр, бъдещият министър-председател на Унгария, също заяви, че не подкрепя ускореното присъединяване на Украйна към Европейския съюз, тъй като тя е страна във война.

Следете новините ни в GoogleNews