Намаляването на регионалните различия ще е сред основните приоритети в дневния ред на Европа

Намаляване на дисбалансите между регионите в икономически, социален и териториален план в следващите десет години. Това е една от основните цели, залегнали в основополагащия стратегически документ за провеждането на регионална политика в ЕС - Териториален дневен ред 2030. Документът бе обсъден по време на форум на Генералните директори, отговорни за кохезионната политика, териториалното сближаване и градските въпроси, който се провежда в Хелзинки, Финландия, в рамките на финландското председателство на Съвета на ЕС.

България бе представлявана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Териториалният дневен ред 2030 предпоставя шест основни приоритета, ориентирани към специфичните територии, към които следва да бъдат прилагани мерките на държавите за комплексно решаване на предизвикателствата пред тях. Приоритетите извеждат основни направления за фокус към функционалните зони, интегрираните проекти и взаимодействието на заинтересованите страни в партньорства за постигането на целите. Така например се извежда направление, ориентирано към осъществяване на мерки над административните граници на населените места, като така фокусът ще бъде поставян върху специфичните предизвикателства и нужди на функционални зони с подобни географски характеристики и ресурси - например планинска, морска, Дунавска, зона с по-слабо развити територии и др.

„Важно условие ще е да се отчитат разликите между териториите, защото едно решение валидно за всички и конвенционален подход не биха могли до допринесат за намаляване на регионалните дисбаланси“, коментира зам.-министър Деница Николова.

Тя допълни, че местните и регионални нужди следва да бъдат определящи за конкретната територия.
„Изпълнението на Дневния ред е ключово определящо за политиката на сближаване на ЕС, затова се предвижда всяка държава-членка, институция и организация да има своя определена роля в изпълнението му. Очаква се държавите да бъдат основни двигатели в изпълнението на целенасочени мерки чрез бъдещите програми, финансирани с европейски средства“, коментира зам.-министър Николова.

Изпълнението му се предвижда да бъде осъществявано чрез наличните средства за Кохезионна политика на местно, регионално, национално и наднационално равнище. В допълнение се предвижда подкрепа от международни финансови институции, като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др.
На форума бе отчетена и необходимостта от стартиране изпълнението на Дневния ред чрез пилотни мерки, в които да се включат държавите, които имат интерес.

Фокусът и оформеният проект на обсъждания Териториален дневен ред се очаква да бъде приет на среща на министрите през 2020 г. по време на ротационното председателство на Съвета на ЕС от Германия.

„Приоритетите в документа съответстват на визията на МРРБ в провежданата реформа в регионалната политика и планиране. При структуриране на новия програмен период след 2020 г. основен фокус е именно определяне и изпълнение на териториално-ориентирани мултисекторни мерки за комплексно преодоляване на специфични предизвикателства в районите за планиране“, изтъкна още Деница Николова. Тя добави, че с новия подход в регионалната политика, страната ни създава предпоставки за формиране на партньорства на над-общинско и областно ниво и включване на регионалните съвети за развитие като подкрепящ орган при вземането на решения за осъществяване на инвестиции с европейски средства, както и предпоставки за гъвкавост при определяне на видовете инвестиции и типове мерки за всеки район.

„България подкрепя възможността за участие в пилотните мерки, като основните и водещи теми, в които заявяваме позиция за участие са развитие на функционални зони, както и инвестиции, ориентирани към основната тематична цел за развитие на ЕС - „Европа близо до хората“, коментира още заместник-регионалният министър.