Какво може Европа

Въпреки напредъка, дискриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на съвремието ни.

Насилието над жени остава “невидимо”, често незабелязано, защото от страх за това, както ще кажат хората, от срам, от страх от последствията, които самите жертви или техните деца ще търпят, жертвите нерядко не подават сигнали, не свидетелстват и не завеждат съдебни дела, старателно криейки синините и болката.

Колкото до дискриминацията – тя, оказва се, отдавна се е превърнала в част от живота ни като общество и дори, за жалост, сме свикнали с нея.

Какво би могла да направи Европа по темата – и много, и малко. Всичко обаче започва от възпитанието срещу публичния език, който се чува с обидни квалификации и сексизъм.

Не е проблем само насилието срещу жени. Такъв се оказва и трудовата дискриминация, основана на пола и дори в сърцето на Европейския съюз, в една от европейските институции се оказва, че има дискриминация на база пол и произход.

Мая Донева е международен експерт и лектор в областта на социалната политика, която работи в подкрепата на екипи от Украйна, Газа и различни държави от Европейския съюз. Между 2017 и 2021 година Донева е изпълнителен директор на една от най-големите организации за социални услуги на Балканите - „Карин дом“. В периода 2021-2023 година Мая Донева е генерален секретар на EASPD - Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания, която представлява над 20 000 неправителствени организации, работещи за качествени услуги. Съди работодателя си за дискриминация на база пол и произход. Тя разказва следното:

„Преди няколко години заминах за Белгия, след като спечелих конкурс за ръководна позиция в една организация, която е партньор на Европейската комисия. Много голяма организация с добър публичен имидж, хубави ресурси за управление и всъщност в рамките на по-малко от две години работих там. Това, което беше интересното всъщност, е, че на четвъртия месец от моята работа там съвсем случайно ми попадна справка, свързана със заплатите, обща справка за няколко години назад и там всъщност осъзнах, гледайки всички екселски таблици, че моята заплата на годишна база е почти с 30% по-различна от тази, която е получавал мъж на позицията преди мен.

Опитах се да разбера защо това е така, поисках някакъв отговор. Има ли нещо, което не знам, или нещо, което трябва да науча и което не мога, което е довело до по-ниската заплата, но всъщност нямаше такова нещо. Пък паралелно месеците си вървяха, аз продължавах да бъда на ниската си заплата, въпреки че през това време организацията растеше, екипът се увеличи, бюджета ни се увеличи.

Успях да се споразумея за най-голямото финансово партньорство, което организацията някога е имала в последните 30 години. Тоест, как да кажа, обективно можем да обобщим, че си върших работата добре. За мен вече беше наистина безкрайно лицемерно и унизително, че за всяка една среща, на която аз исках да говоря за заплатата ми, все не оставаше време.

Все това беше последната точка в дневния ред, която нямаше как да обсъдим и днес. Това доведе до така доста влошена комуникация между мен и моите работодатели и всъщност в един момент доведе до моето уволнение, без предупреждение, без формална причина. Премествайки се за тази позиция в Брюксел, аз напуснах работа, която страшно много харесвах.

Мъжът ми също така са премести с мен, трите ми деца, така че това не е просто някаква работа, която сменяш. За нас това беше житейско решение. Така някъде по пътя на цялото това нещо почнах да се консултирам с адвокат, който също така ме увери, че това, което ми се случва, не е само неетично, защото организацията, в която работех, се занимава със социално равенство, права на хора, хора с увреждания, и че всъщност освен че е безкрайно неетично и не отговаря на публичния имидж на организацията, всъщност е безкрайно незаконно.

Подадохме иск в съда в Брюксел, който е за неправомерно уволнение, за дискриминация на база пола и произход и за всякакви репутационни и морални щети, които са всъщност дошли към мен заради това събитие.“

До момента в платформа, създадена в тази връзка, има повече от 150 истории на жени, обект на дискриминация.
Сред предизвикателствата пред жените е и правото на аборт, което се оспорва в няколко страни от Европейския съюз.

В дългосрочен период, форсирането към повече раждаемост не води до добър резултат, но в краткосрочен, за жалост е възможно.

При това положение има ли риск да бъдем свидетели на последващо ограничаване на правата на жените? Оказва се, че да.

Подкастите от поредицата "Какво може Европа?" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.