Къде са зелените политики в следващия многогодишен бюджет на ЕС

Европейската комисия предлага новия бюджет на ЕС за 2028–2034 г. да насочи поне 35% от разходите към мерки за опазването на климата и околната среда, като промени начина, по който ще се финансират зелените политики. Целта на Многогодишната финансова рамка (МФР) е да определи таваните на разходите на ЕС и тяхното разпределение по основни политики за период от седем години.

Какво е новото „зелено“ в бюджета?

Най-съществената промяна е, че вече няма да има отделна програма само за климата и околната среда, каквато досега беше Програмата за околна среда и действия в областта на климата (LIFE). Вместо това зелените цели се разпръскват във всички политики на ЕС – от земеделие и транспорт до индустрия и иновации. Предвижда се въвеждането на  обвързващ принцип „да не се нанася значителна вреда“ на природата, както и цел – 35% от разходите да бъдат за политики, свързани с климата и околната среда. Този нов приоритет има по-широк обхват от настоящите цели за климата и биологичното разнообразие, тъй като обединява всички области на политиката, свързани със зеления преход.

Как ще се разпределят парите?

Финансирането за климата и околната среда ще се осъществява чрез две основни програми: доста обширния Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и развитие на селските райони, рибарство и морско дело и Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕКФ).

Широкият фонд за сближаване (865 млрд. евро) ще финансира стратегически проекти за природата чрез нов инструмент на ЕС (за финансиране на трансгранични действия на Съюза), както и чрез Национални и регионални партньорски планове (НРП планове), изготвяни от държавите членки според собствените им нужди. 

НРП плановете ще трябва също така да бъдат съвместими със съответното законодателство на ЕС – по-специално с Регламента за възстановяване на природата. Досегашните задължителни минимални „зелени“ разходи в земеделието се заменят с доброволни мерки, които ще зависят от решенията на самите държави.

ЕКФ ще интегрира целите на програмата LIFE в своите тематични направления „Чист индустриален преход и декарбонизация“ (26,21 млрд. евро) и „Здравеопазване, биотехнологии, земеделие и биоикономика“ (20,39 млрд. евро). 

Комисията обаче ще разполага с по-голяма гъвкавост при разпределянето на средствата за конкретни действия в рамките на тези направления, отколкото при настоящата програма LIFE. Програмата „Хоризонт Европа“ (52,587 млрд. евро) ще ги допълва по отношение на дейностите в областта на научните изследвания и иновациите.

Какво остава без промяна?

Някои важни програми запазват ролята си. Механизмът „Свързване на Европа“ (81,43 млрд. евро) ще продължи да финансира зелени транспортни мрежи и възобновяема енергия. По същия начин програмата „Глобална Европа“ (215,12 млрд. евро) запазва своя обхват и ще продължи да подкрепя външните действия на ЕС в областта на климата, околната среда и устойчивото развитие.

И какво от това?

Предложението на Комисията не намалява амбициите на ЕС за климата, но променя философията – по-малко отделни зелени програми, но повече зелени политики във всички сфери и по-голяма свобода на държавите членки при имплементирането им.

На свой ред депутатите от Европейския парламент настояват за специално и ясно определени цели за разходи за климат и биоразнообразие, които да надхвърлят предложените от Комисията 35%. Парламентът призовава Комисията и Съвета да адаптират целите за разходите за климата и природата в съответствие с амбициите на ЕС за зелена политика.

Всъщност успехът на този модел ще зависи не толкова от числото 35%, колкото от това как държавите членки ще използват свободата, която получават, и дали зелените цели няма да останат само на хартия. Остава неясно и дали от този принцип ще се направи изключение за разходите за отбрана.

Важно е да се отбележи, че това са само предложения на този етап. Съществената част от преговорите за МФР тепърва предстои.

Следете новините ни в GoogleNews