ЕС може да спира парите на държави без върховенство на закона след 2021 г.
Европейският съюз най-вероятно ще успее да събере необходимото мнозинство, за да въведе на практика идеята след 1 януари 2021 г да се замразяват еврофондовете за държавите членки, които не спазват принципа за върховенство на закона.
Това стана ясно във вторник в Страсбург от изказвания на евродепутати, които са водещи докладчици по Многогодишната финансова рамка (МФР) на съюза за периода 2021 – 2027 г., съобщи Mediapool.bg
Европарламентът има мнозинство на ниво политически семейства, за да подкрепи обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, са заявили пред български журналисти депутатите Ян Олбрихт (Полша) от Европейската народна партия и Маргарида Маркес (Португалия) от групата на социалистите. Маркес направил уговорката, че не е сигурно доколко отделни депутати биха гласували от национални съображения, но от гледна точка на водещите политически семейства има съгласие за въвеждане на принципа. Според нея подобно съгласие по всяка вероятност ще бъде постигнато и в Съвета на министрите, защото дори Полша и Унгария, които по принцип са против, не бяха блокирали гласуването на бюджета на съюза за следващите 7 години заради въвеждането на новото правило.
Ян Олбрихт уточни, че за обвързването на парите с върховенството на закона ще е достатъчно мнозинство в съвета, но тъй като тази мярка върви в общ пакет с гласуването на бюджета, за който е необходим консенсус, позицията на Полша и Унгария не може да бъде пренебрегната. Смята се, че двете държави по-скоро ще изтъргуват възможно най-скъпо одобрението си за прокарване на мярката, отколкото да я блокират.
Европарламентът твърдо ще настоява спирането на еврофондовете да не бъде за сметка на крайните бенефициенти – фирми, общини, институции, университети и др., каза още Ян Олбрихт. Идеята на механизма е крайните бенефициенти на еврофондовете да са защитени за времето, в което трансферът от еврофондовете към националните бюджети е замразен.
Евродепутатите обясниха, че паричната санкция ще е алтернативна мярка на съществуващата възможност за блокиране на правото на глас на държава членка в съвета по член 7, ако има сериозни проблеми със съдебната си система. Проблемът е, че процедурата по член 7 е тромава и бавна, докато паричните санкции се очаква да са по-ефективни.
"Ако съдебната система в дадена държава членка не е сигурна, това представлява опасност за парите на европейските данъкоплатци", посочи Ян Олбрихт.
Все още се обсъжда какви да бъдат критериите, по които ще се оценява състоянието на върховенството на закона – дали това да е списък с конкретни клаузи, при които парите ще се замразяват, или отворен набор от критерии. Предложението на Европарламента е решението да се взима от експерти, а не от Европейската комисия.
Мнозинството от държавите членки са твърдо решени да се въведе обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, защото гражданите им са твърдо против да се плаща на държави и общества, които не споделят европейските ценности, добави Олбрихт.
Междувременно, в сряда Европейският парламент ще обсъди състоянието на върховенството на закона в Полша и Унгария, след като срещу двете държави бяха открити процедури по член 7 от договора за ЕС. Депутатите ще разискват и воденото срещу премиера на Чехия Андрей Бабиш разследване за злоупотреба със средства от еврофондовете. В четвъртък евродепутатите ще гласуват резолюции за Унгария и Полша.
България е на последно място по върховенство на закона сред страните от ЕС за 2018 г., според в годишния доклад на германската Фондация "Фридрих Науман", който изследва състоянието на свободите в 45 държави в Европа и Азия. Докладът посочва, че десетте години членство в ЕС не са довели до голям прогрес на законността в страната. "Формално погледнато правораздавателната система е независима, но също така е подложена на масиран политически натиск, както и на натиск от заможни бизнесмени. В този вид власт корупционните практики се срещат често, демократичните институции са манипулирани", казват авторите на доклада за България.