Добрата Стара Европа – живот между полюси

ЕС се стреми към глобална визия, но според експерти - времето на щастливата глобализация е завършило. Светът бележи несигурност - и през 2024 година се говори за пермакриза. Появяват се нови световни центрове на власт и ЕС преразглежда традиционните партньорства, като търси потенциал и стратегическа мощ за следващото десетилетие.

Борбата с измененията на климата е на първо място в политическия дневен ред. Едновременно с това нараства необходимостта ангажиментът на ЕС за справедлив зелен преход да доведе до трансформация на европейското общество и икономика по устойчив и справедлив начин.

Дали ЕС рискува да влезе в ролята на самотния бегач на дълги разстояния, пита европеистът проф. Ингрид Шикова.

Как да постигнем баланс между амбициозните цели на зеления преход и необходимостта да се повиши конкурентоспособността на европейската икономика? Могат ли европейските компании, които изпълняват изискванията, свързани със зеления преход, да бъдат конкурентни с компании от трети страни, които не са задължени да изпълняват подобни изисквания, задава въпроси и дава отговори проф. Шикова.

Дори когато Европа все още беше разделена на Източен и Западен блок, светът не беше двуполюсен, коментира журналистът Франк Щир. Имаше и необвързани страни, водени от Югославия, включително и много страни от Африка, Азия и Латинска Америка. Считам, че не е правилно да се говори за еднополюсен свят, ръководен от САЩ, дори след края на Съветския съюз. Това отрича не само икономическия възход на Китай, но и важната международна роля на ЕС, категоричен е Щир.

Подкастите от поредицата "Какво може Европа?" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.