Възможна ли е коалиция между ГЕРБ, ДБ и ПП?

След двудневен размисъл победителят от изборите ГЕРБ се зае да прави коалиция, което е нормално в една парламентарна демокрация. Ненормалното е, че иска да я прави с ПП и ДБ - тези, чието правителство свали с вот на недоверие преди три месеца и които обвинява безспирно, че не са способни да управляват, създават хаос и "счупват държавата". За сметка на това пък ГЕРБ изглежда не иска да управлява с ДПС и "Български възход", които споделят неговите виждания и горят от желание коалиционно да му пристанат.

В тази ситуация е разбираемо човек да се обърка какво точно иска Борисов и да остане с впечатлението, че е свидетел на нескопосан театър, чиято единствена цел е да се стигне до нови избори. Бедата с тази интерпретация е, че едни нови избори най-вероятно нищо няма да решат: биха имали сходни резултати, които ще оставят същите дилеми и ще родят още по-малко доверие в що годе нормалните партии. А си имаме и откровено идиотски политически формации.

Каква е стратегията на Борисов?

Нека за момент допуснем, че Борисов наистина иска да управлява с ПП и ДБ. Какво трябва да се случи, за да излезе една такава идея от света на абсурдните фантазми и да се реализира в рамките на българската част от планетата Земя?

Освен гореспоменатите парадокси има една основна пречка пред създаването на такава коалиция - корупционната репутация, която ГЕРБ и, уви, нейният лидер имат. Тази репутация, въпреки "моралната победа", обявена от Борисов, си остава общо взето непроменена. Именно поради тази репутация ГЕРБ се намира в изолация от множеството партии и в този парламент, с изключение на партньорите си от ДПС и иначе нравствено непретенциозната БВ, която самата има нужда от външен борд по морални въпроси.

Стратегията на Борисов в решаването на репутационния му проблем засега изглежда по следния начин:

Измина много време от скандалите. Минаха и четири избора, на които ГЕРБ запази значителен, макар и общо намаляващ електорат. Нищо от обвиненията към Борисов все още не е доказано в нашите институции, макар че разследването продължава и те работят по тях. Има война близко до нас, която изисква евроатлантическо единство. Ерго, време е да се забрави въпросът с корупцията, да се сложи на изчакване, поне докато военната опасност отмине.

Този аргумент сигурно ще бъде написан на поканите за преговори към ПП и ДБ. Всъщност офертата е те да се съгласят с "малко правова" държава, с временно суспендиране на политическата етика в името на военновременното единство. Плашилото "Възраждане" също работи под пълна пара, за да убеди колебаещите се, че ако единството не се състои, България ще се трансформира в Путинистан, където запушват устите на свободните медии и ги обявяват за "чуждестранни агенти".

Няма как една държава да е "малко правова"

В стратегията на Борисов има един второстепенен проблем - унизителна е и за предлагащия и за този, който би приел офертата. Има и един първостепенен проблем обаче. Той е, че "малко правова" държава няма, както няма частична бременност. Върховенството на закона, колкото и помпозно да звучи, не е екстра и не може временно да бъде суспендирано. Освен в Путинистан, разбира се, но нали целта е да не стигнем дотам, да сме евроатлантици.

Борисов и ГЕРБ са прави, че в парламентарна демокрация трябва да се говори с партийните партньори и опоненти. Похвална е инициативата му за преговори без предварителни условия, на които да се изяснят позициите на партиите. Приличието - неизменна част от парламентаризма - изисква да се уважават подобни покани.

Но, ако ГЕРБ наистина желае да управлява заедно с ПП, ДБ, а и БСП, би трябвало да покаже и малко добра воля в признаването на собствения си репутационен проблем. Борисов не иска да се оттегли - това е ясно - макар че Курц в Австрия и Джонсън във Великобритания се оттеглиха заради скандали, които от българска гледна точка изглеждат доста невинни. Когато политик реши да остане при такива обстоятелства обаче, вместо да се опитва да суспендира морала и правовата държава заради Украйна, редно е спешно да направи стъпки за изчистване на собственото си име.

Какви трябва да са следващите ходове на Борисов?

Например могат да бъдат поканени ЕС институции като Комисията, Парламента, европейската прокуратура и да излъчат група независими и квалифицирани експерти със задачата да изготвят доклад по ключовите скандали от последните години - Божков и хазарта, кюлчетата, къщата в Барселона и т.н.. Този доклад да излезе с преценка дали има нарушение на съществени етически стандарти и дали всички сериозни съмнения за закононарушения се разследват с необходимата сериозност. Докладът може да бъде разгледан в парламента и изпратен до съответните български институции, за да вземат решения по него. Една такава мярка е необходима, за да се разсеят съмненията, че българските институции действат като "чадър" над Борисов.

ГЕРБ, а защо не и ДПС, могат да се присъединят и доразвият изготвената още в предишния парламент декларация и обръщение към ВСС за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Настоящият главен прокурор си е създал името на човек на ГЕРБ-ДПС, който не действа безпристрастно в делата по високите етажи на властта. Докато това е така, репутационният проблем на ГЕРБ ще продължава да им тежи.

ГЕРБ също така могат да поемат ангажимент следващият правосъден министър да внесе ново искане до ВСС за отстраняване на Иван Гешев, базирано и на гореспомената парламентарна декларация.

ГЕРБ могат да предложат изборът на независими и доказани експерти от парламентарната квота за ВСС и Инспектората (а и за други институции) да стане част от евентуално споразумение за подкрепа за правителство. Попълването на тези органи по един цивилизован начин ще е същински тест за добра воля от страна на всички партии.

Структурата и изборът на ръководител на новата антикорупциона агенция да стане част от споразумението за подкрепа на правителство.

Борисов може, а и трябва, да ревизира политиката си на строене на магистрали чрез раздаване предварително на пари на определени фирми без конкурс. Това също е временно суспендиране на правовата държава, което при неговото управление се беше превърнало в постоянно.

Дилемата, която може да спаси Борисов, но да се окаже пагубна за България

Това са примери за стъпки, които нито изискват грандиозни конституционни промени, нито могат да бъдат тълкувани като създаване на "бухалки" срещу една или друга партия. Напротив, те са връщане към политическа нормалност.

Вместо да се надяват на забравата и временното суспендиране на политическия морал и правовата държава, ГЕРБ би трябвало да правят подобни стъпки. Тогава наистина ПП и ДБ биха били принудени сериозно да обмислят дали да не дадат подкрепа за правителство на ГЕРБ - било на малцинството, било с ДПС и БВ - за ограничен период от време и при изпълнение на договорена програма и гореспоменатите мерки. 100 дни толеранс би бил приемлив и той би включвал въздържане от вот на недоверие и поддържане на кворум за приемане на програмата.

Не е задължително този опит за съставяне на правителство да е успешен. Но ГЕРБ биха излезли от него с изправена глава, като демонстрират, че не се боят от върховенството на закона и наистина искат да изчистят репутацията си.

Засега впечатлението е по-скоро, че предпочитат да настояват за временното суспендиране на правовата държава или осигуряването на миниатюрни части от нея. Ако това продължава, и след едни нови избори ГЕРБ ще създадат дилемата: или някакво правителство, или правова държава. Тази дилема може и да е спасителна за Борисов, но е пагубна за България.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.