С Тръмп ни очакват неспокойни времена

Доналд Тръмп успя. Със своята предизборна кампания, в която централна роля играха личните нападки, арогантността и некомпетентността, той не само разбуди най-нисшитe инстинкти у разочарованите от политиката гласоподаватели. С тази си стратегия той успя да спечели президентските избори. При това с преднина, която едва ли някой е очаквал.

Успехът на Тръмп е триумфът на един отчасти човеконенавистен и вулгарен популизъм. Той е звучна плесница за политическия елит в САЩ и за неговата представителка Хилари Клинтън, която, впрочем, е точно толкова недолюбвана, колкото и Тръмп. Благодарение на предизвиканата от самата нея афера с имейлите, Тръмп се сдоби с достатъчно силни доводи срещу своята съперничка. Но успехът му не може да бъде обяснен единствено с обстоятелството, че американците не харесват Клинтън. Победата му е по-скоро израз на дълбокото недоволство, на омразата, която изпитват широки части от американското общество. Омраза срещу статуквото, срещу глобализацията и политическата система във Вашингтон.

Тръмп като вентил

Много американци не спираха да повтарят в допитванията, че имат по-лош стандарт на живот и по-мрачни перспективи за бъдещето, отколкото поколението на техните майки и бащи. Тръмп се оказа подходящият политически вентил за "изпускане" на това недоволство - преди всичко сред представителите на "бялата" работническа класа. А Клинтън? Тя беше особено подходяща съперничка. Трудната ѝ победа в предварителните избори срещу Бърни Сандърс - един дотогава почти непознат социалист от Върмонт - беше ясен предупредителен сигнал. И препратка към това, което последва.

Успехът на Тръмп е шамар и за традиционите медии, за мозъчните тръстове с техните безчет експерти, за изследователите на общественото мнение. Защото почти никой от тях не взе насериозно вероятността новият президент на САЩ да се казва именно Тръмп. Неговият успех е в крайна сметка и плесница за традиционните западни партньори на Съединените щати, повечето от които открито подкрепиха Клинтън и се обявиха против Тръмп. За разлика от Кремъл, където победата му навярно предизвиква радостни въгласи.

Към този момент едва ли някой може да предскаже какво точно означава победата на Тръмп за САЩ и за останалия свят. Първо, защото този човек няма никакъв политически опит, който да използваме като база за сравнение. И второ: досега Тръмп не е представил кохерентна вътрешно- или външнополитическа концепция, а и не разполага с опитни политически съветници.

Какви ли ще са отговорите на тези въпроси?

Едно обаче е сигурно: победата на Тръмп поставя под въпрос не само статуквото в САЩ, но и установения световен ред и ролята на Америка в него. Как президент като Тръмп, който като никого другиго досега насъска едни срещу други различни групи от американското население, ще успее да обедини тази дълбоко разединена страна? Ще се опита ли да реализира протекционистките си закани? Какви са вижданията му за водещата роля на САЩ в трансатлантическия алианс НАТО, за който републиканецът веднъж каза, че бил излишен? Как ще подходи към търговските споразумения, които САЩ сключиха с многобройни държави и за които той бе казал, че иска да ги договаря наново? Какво ще е отношението му към мюсюлманите по света, след като в предизборната кампания настоя да им се забрани да влизат в САЩ? А към латиноамериканците, които обиди многократно? Дали Тръмп ще осъществи заканата си да "излезе" от Парижкото климатично споразумение? И най-вече: какво е мнението му за атомните оръжия, след като по време на предизборната битка попита защо Америка не изполва ядрената си мощ? И каква роля ще играе контролираният от републиканците Конгрес на фона на всичко това?

Днес все още нямаме отговори на тези въпроси, още по-малко пък успокоителни. С изборната победа на Тръмп САЩ и целият свят стъпват на нов, непознат терен. Ясно е само едно: трябва да се настроим за неспокойни времена.

"Дойче веле"