Полицейският произвол в Русия - като във времената на Сталин

Десетки хора чакат пред входа на затвора в Захарово. Прекарали са часове на минус 10 градуса. От шест сутринта се опитват да се свържат със своите близки и приятели, които са зад решетките. Те са част от хилядите задържани по време на протестите в Москва.

Като във времената на Сталин

Светлана Васер е една от арестуваните. Московчанката протестирала на 31 януари с искане за освобождаването на Алексей Навални. Нейният съквартирант, който предпочита да остане анонимен, ѝ е донесъл два плика с хранителни и хигиенни продукти, както и одеяла. "Това, което се случва, ми напомня за времето на Сталин", казва 29-годишният мъж. Неговата съквартирантка е осъдена на пет дни затвор, защото се е намирала в близост до затвора, където е бил Навални. "Не знам дали Светлана и останалите изобщо имат с какво да се завият", казва мъжът пред ДВ. "Това, което се случва тук, ми напомня за времето на червения терор на Сталин. Ужасно е!"

Охраната на затвора приема по един пакет с продукти от първа необходимост на всеки 40 минути. Всяка чанта се проверява внимателно. Повечето младежи зад решетките имат нужда от топли дрехи, казват близките им пред входа. Те са видяли снимките от килиите, публикувани от задържаните в интернет. Снимки на нечовешките условия, при които са настанени: пренаселени килии с голи метални легла без матраци или чаршафи, които няколко души трябва да споделят, а тоалетните са без течаща вода и без преграда в средата на килията. Защитни маски няма. Правила за дистанция? Няма как да бъдат спазени.

Задържани са и случайни минувачи

Някои от затворниците вече са осъдени, други все още чакат своите присъди. Почти всички са се осмелили да се изправят срещу държавата. Почти всички, защото сред тях има и хора, които случайно са се намирали в близост до протестите и които също са арестувани. Попаднали са на грешното място в грешното време. И сега и те са в препълнените килии в Захарово - едно от преградията на Москва.

По данни на медиите, в последните две седмици в Русия са арестувани над 7000 души. Полицията реагира с особена жестокост на протестите в Москва и Санкт Петербург - хора бяха натиквани в полицейските бусове без видима причина. Властите твърдят, че протестите не са били разрешени и следователно представляват заплаха за сигурността. Но всъщност самите полицаи се превърнаха в заплаха за сигурността на гражданите, в това число на случайни минувачи.

"Моля, помогнете ми да намеря сина си!", пише Люсин Хачатрян в общ чат на засегнатите. "Името му не е в нито един от списъците на задържаните." Нейният син, 25-годишният Грант, е арестуван в централната част на Москва на втори февруари. Преди това се е срещнал с приятел в един бар. Майката се обадила и го предупредила, че градът е пълен с полиция, че станциите на метрото са блокирани. След известно време младежът написал, че е откаран в полицейско управление в източната част на Москва. Следва кратък процес и присъда - десет дни затвор.

Затворите не могат да поберат арестуваните

"Синът ми беше докаран в Захарово с полицейски бус. Първо имах контакт с него, след което изведнъж той спря да отговаря", каза Люсин Хачатрян пред ДВ по телефона. Последното нещо, което синът ѝ Грант публикува в Инстаграм, е снимка от претъпкан полицейски автобус. В него почти няма въздух, оплаква се Грант. "Синът ми беше шокиран. Никога не е бил арестуван. Той учи в САЩ, но се върна в Русия, защото обича родината си. Сега обмисля да напусне Русия завинаги", казва госпожа Хачатрян през сълзи.

Бурни реакции в социалните мрежи предизвиква за момента видео, в което могат да се видят млади хора, държани на тъмно в полицейски бус с часове. Един от арестуваните разказва, че е трябвало да остане 12 часа в съдебната сграда и да спи на пода. Друг се оплаква от теснотията и задушния въздух. Той казва, че е в полицейския бус от седем часа, защото в затвора няма място.

"Тук съм за по-добро бъдеще"

25-годишната Амая също стои пред затвора в Захарово в студа. Тя няма познати, които да са задържани - живее в района на Захарово и предлага подслон на чакащите. Други хора, които нямат възможност да пътуват, пък ѝ изпращат пакети с продукти, които да занесе на техните близки и роднини в затвора.

И Амая мръзне заедно с останалите в продължение на цели дванайсет часа: "Разбира се, че това, което се случва, ме плаши. Всичко е толкова сюрреалистично. Не знаем докъде ще доведе. Но аз не стоя на опашка за Навални или за някой друг политически лидер - аз съм тук за по-добър, свободен живот, за добро бъдеще в Русия."

Нощта настъпва и пред затвора в Захарово. Опашката едва се движи. Съквартирантът на Светлана не е успял да ѝ предаде продуктите. Разочарован и разстроен, той прибира багажа, за да се върне отново утре сутринта.