OffNews.bg

Отчаяният ход на Иран

Иран обяви, че вече няма да продава слабо обогатения си уран в чужбина, а ще го оставя на територията на страната. Освен това Техеран смята да възобнови и производството на високообогатен уран. Така Иран застрашава атомното споразумение, към което досега се придържаха всички подписали го страни с изключение на САЩ.

Тези решения на иранските управляващи слагат край на "ерата на сдържаност, дипломация и надежда", която страната реши да следва след като през 2013 година Хасан Рухани бе избран за президент. Ера, чиято кулминационна точка бе подписването на атомното споразумение през 2015 година.

Още от самото начало обаче Рухани бе принуден да се бори срещу силната вътрешна съпротива на хардлайнерите - духовния лидер аятолах Али Хаменей и Иранската революционна гвардия. Тези сили не желаеха атомното споразумение да се увенчае с успех и създаваха всевъзможни затруднения на президента - както вътрешнополитически, така и външнополитически.

Притиснати от САЩ

Рухани явно вече се е разделил с надеждата, че ще успее да спаси поне атомното споразумение като положителен резултат от своето президентство. Първият тласък за това развитие несъмнено дадоха САЩ преди точно една година, когато обявиха, че се отказват от споразумението и прекратяват действието на приетите изключения за износ на ирански петрол, както и за износ на обогатен уран и тежка вода.

Точно година след оповестеното от Тръмп решение, Рухани обяви, че Иран вече няма намерение да спазва определени части от атомната сделка.

Фактът, че САЩ отмениха изключенията за иранския експорт остави на Техеран само две възможни опции: напълно да спре да обогатява уран, или да нарушава разпоредбата, според която Иран има право да оставя на своя територия не повече от 300 кг. обогатен уран.

Независимо от тази принудителна ситуация, сбогуването на Иран с атомното споразумение го излага на сериозна опасност. Така страната може да изгуби останалата му досега подкрепа от страна на Франция, Великобритания и Германия. Тези страни, респективно ЕС, досега настояваха споразумението да остане в сила и се опитваха да смекчат ефекта от американските санкции. Сега обаче европейските съюзници на Рухани може и да се приближат до твърдата линия на Вашингтон.

Задават се отново мрачни времена?

Независимо от неотстъпчивостта на Тръмп по повод атомното споразумение, Вашингтон винаги е излъчвал сигнали на готовност да преговаря с Техеран. Иранското ръководство обаче ги игнорираше. Сега явно се задава нова ера на конфронтативна иранска политика, каквато водеше бившият президент Ахмадинеджад. Това, на свой ред, ще налее вода в мелниците на американските хардлайнери, които и бездруго смятат, че в Иран изобщо няма никакви приемливи партньори за преговори.

С поставения срок от 60 дни, Рухани явно иска да принуди останалите партньори на атомното споразумение да направят предложения за нова сделка, която да предпази Иран от американските санкции. Това обаче прилича повече на акция на отчаяние, след като в продължение на шест години Иран напразно се опитваше да отхвърли бремето на санкциите. Сега перспективите за успех са отчайващи и поради това, че възможностите на Рухани да оказва влияние над иранската външна политика в региона на Близкия изток са твърде незначителни.

Коментарът на Джамшид Барзегар е публикуван в "Дойче веле".