От ''плаха надежда'' до ''обречени на успех'': немските медии за Петков и Василев
Немскоезичните медии и днес обръщат голямо внимание на резултатите от третите за тази година парламентарни избори в България. Редом с текущата информация се появиха и редица задълбочени коментари. Основните акценти са победата на "Продължаваме промяната" (ПП) и очакванията за реформаторско правителство, което сериозно да подхване борбата срещу корупцията и срещу пандемията.
"Сега България има шанс да постави ново начало"
Отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс е озаглавил коментара си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) така: „Обречени на успех“. В него авторът пише: „След разпадането на комунизма преди три десетилетия българската демокрация видя да идват и да си отиват многобройни предполагаеми изцелители. Относителният успех на партията „Продължаваме промяната“, която на третите парламентарни избори през тази година спечели в неделя над една четвърт от подадените гласове, ни дава повод - редом с основателния скептицизъм - да изпитваме и предпазлив оптимизъм. Партийните лидери Кирил Петков и Асен Василев още като министри в служебното правителство доказаха, че наистина искат да се преборят с корупцията и разхищенията, под които пъшка България. Ако успеят да направят коалиция и ако Петков като най-вероятен бъдещ премиер наистина бъде в състояние да диктува политиката, България действително би могла да постави ново начало. Ала пътят дотам е дълъг. Ако политическите актьори в София отново направят същите грешки, както след изборите през април и юли, и наблегнат на различията помежду си вместо на общите си цели, тогава над тях отново ще надвисне заплахата от провал. И българите ще трябва отново да се упътят към урните. Включително и поради това на Петков и на неговите съмишленици може само да се пожелае да постигнат успех. Защото няма друга държава-членка на ЕС, която да се нуждае от борба срещу корупцията на високо и най-високо равнище толкова спешно, колкото България", пише Мартенс на страниците на ФАЦ.
И „Зюддойче Цатунг“ коментира събитията в България. Под заглавие „Плаха надежда“ германската журналистка Катрин Калвайт между другото пише: „Българите вече месеци издават картбланш на политиците. Мнозинството избиратели очакват радикални промени, прекратяване на корупцията, нов морал и функционираща държава. Тъкмо за това през лятото на 2020 хиляди излязоха на улицата. Писнало им беше от един министър-председател, когото заснеха със златни кюлчета, пачки пари и оръжие в спалнята. Този премиер подслушваше конкурентите си и закриляше главния прокурор, който не гледа особено сериозно на наказателното преследване срещу мафиотите и олигарсите. Въпреки постоянните упреци заради корупцията, досега Брюксел обикновено оставяше Бойко Борисов на мира - просто защото той поне не поставяше под въпрос правилата на ЕС. Борисов обаче и досега е смятан за покровител на същата тази мафия.
Но кой в България може да наложи промяната, кой може да овладее Ковид-кризата? България има най-нисък процент ваксинирани в целия ЕС. На трите вота през тази година (…), една четвърт от гласовете отиваха при Борисов, който се самоинсценира като мачо и човек на делата. (…)
И все пак на третите избори, тръгвайки от нулата, една четвърт от гласовете спечелиха двама експерти, които имат сериозно излъчване, получили са образованието си в чужбина и не допуснаха никакви големи грешки като министри в служебното правителство. Това е поредният опит на българите да излъчат в ръководството на страната необременени хора, които са реформатори не само на думи. Дали Кирил Петков и Асен Василев ще оправдаят очакванията, с които са натоварени - това не е ясно. Също толкова неясно е дали изобщо ще съумеят да сглобят коалиция. Защото трябва да си сътрудничат с политически сили, които в миналото се показаха като неблагонадеждни и с популистка нагласа. А освен всичко друго трябва да се преборят с една могъща номенклатура и с подкрепящите я мафиотски структури, което ще се окаже изключително трудна задача за нова партия без каквито и да било организационни структури и без широка собствена база.
Въпреки това обаче някаква плаха надежда се надига особено сред по-младите избиратели, на които им писна да градят бъдещето си в чужбина, понеже положението в собствената им страна е непоносимо. Именно те разчитат на новите. Но: две трети от българите изобщо не гласуваха, защото очевидно вече са изгубили надежда, че сред партийния пейзаж в страната все пак може да разцъфне някаква конструктивна сила. Редом с това само една четвърт от хората са ваксинирани срещу Ковид-19, а в страната избуяват теории на заговора, което също показва, че хората са охладнели към държавността и изпитват голямо недоверие към утвърдените политически сили“, пише журналистката Катрин Калвайт.
"За много българи това може да се окаже въпрос на живот и смърт"
По повод резултатите от изборите Барбара Йортел, която също отблизо следи българската политика, коментира в „Тагесцайтунг“, че хората в България явно не са изгубили вкус към експериментите. „Но резултатите носят и още едно послание. Няма никаква полза само наглед да взимаш на сериозно грижите и неволите на населението, а после да бягаш от отговорност. На шоумена Слави Трифонов му се наложи да разбере именно това. (…) Но и сега няма повод за прекален оптимизъм. Защото и този път няма да е лесно да се сглоби стабилно мнозинство. Ако получи мандат за съставяне на правителство, ПП ще трябва да вземе на борда и социалистите - една формация, която по-скоро държи на статуквото. Но независимо от различните си пристрастия всички участници би трябвало да са наясно, че „както досега“ повече не може. И това се отнася не само до корупционните далавери на властниците, срещу които през 2020 десетки хиляди протестираха в продължение на седмици. То се отнася и до актуалните проблеми - най-вече до пандемията. (…) Включително и заради това в страната бързо трябва да се състави работоспособно правителство. За много българки и българи това в крайна сметка може да се окаже въпрос на живот и смърт.“
Кореспондентът на германската обществена медия АРД Клеменс Ференкоте също пише, че сега непосредствената задача пред Кирил Петков е да състави правителство, което да има за цел да се бори срещу корупцията и да проведе съдебна реформа. Авторът предлага на публиката си и щрихи към портрета на Петков: „Високият и строен 41-годишен мъж е прагматик. Той е човек, който търси решенията. При това с лекота. (…) Петков притежава дар слово и е убедителен в изявите си. Заедно със своя приятел Василев той е убеден, че държавата членка на ЕС е била лишена от милиарди данъчни постъпления, които са потънали в тъмни канали по време на десетгодишното управление на бившия премиер Бойко Борисов.“
За същото става дума и в обширна статия на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Авторът Фолкер Пабст пише, че Борисов е изцяло дискредитиран за хората, участвали в протестите. Дискредитиран е за финансово независимата средна класа, възникнала благодарение на бурно развиващия се IT-сектор и на други отрасли, които не зависят от държавни поръчки. Тъкмо към тази прослойка принадлежат Петков и Василев, отбелязва авторът на статията и коментира:
"Най-голямата изненада"
„Но консервативната партия ГЕРБ разполага с лоялен електорат. Според всички прогнози тя пак трябваше да стане първа сила. И най-голямата изненада на тези избори беше, че я победиха новаците от „Продължаваме промяната“. (…) Преговорите изобщо няма да бъдат лесни. Защото мнозинство може да се сформира само ако всички политически сили, които влизат в сметката, се впрегнат заедно в колата: либералните реформатори от „Демократична България“, протестната партия на шоумена Слави Трифонов и социалдемократите (БСП - бел.ред.). Но бидейки част от политическия истаблишмънт, БСП са като червен плащ за бика - както за ДБ, така и за Трифонов. А шоуменът, който има нагласата на анти-политик, освен всичко друго досега почти не демонстрираше готовност за компромиси. За лагера на реформаторите обаче друга алтернатива няма. Петков и Василев категорично изключват каквото и да било сътрудничество не само с дългогодишната управляваща партия ГЕРБ, но и с партията на турското малцинство ДПС. Като решаваща в случая е не етническата идентичност на третата парламентарна сила, а нейното превзето от олигарси ръководство, което чрез многогодишното си участие във властта има съществен принос за проблемите на България с върховенството на закона. (…)
Силен натиск в момента упражнява очакването, че този път коалиционните преговори трябва да доведат до успех. (…) Страната спешно се нуждае от ясно структурирана власт, при това не само заради борбата срещу пандемията. Заради високите цени на газа, които засягат цяла Югоизточна Европа, и тук надвисва заплахата от проблеми през зимата. А без дееспособно правителство с ясни приоритети милиардите от фонда на ЕС за възстановяване може повече да навредят, отколкото да помогнат“, пише в края на статията си Фолкер Пабст.