Номинацията на Цацаров е част от големия план

Номинирането на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ беше предизвестено. И означава следното:

1) Тази номинация е част от цялостна политическа договорка, в която влиза и изборът на Иван Гешев за главен прокурор;

2) Договорката е между ГЕРБ и ДПС, като в нея участват и "Патриотите” плюс БСП като асоциирани заговорници;

3) Твърдението, че Бойко Борисов няма нищо общо с избора на Иван Гешев (или пък с номинацията на Цацаров), звучи все по-абсурдно. За да се реализира въпросната политическа договорка, ГЕРБ не само са участвали, но и са активна страна в нея;

4) Номинацията на Сотир Цацаров означава позитивна оценка от страна на управляващите за неговия мандат като главен прокурор. За ГЕРБ това е разбираемо, защото в рамките на този мандат прокуратурата е била изключително нежна и добронамерена към тях. С едно малко изключение от периода 2013-2014 година, когато Цветан Цветанов изпита нейната мощ. Но след връщането на власт през 2014 г. ГЕРБ нямат никакви основания да се оплакват от Цацаров. Забравиха дори аферата “Костинброд” (или поне факта, че и прокуратурата участваше в нея).

Коалицията "Цацаров-Гешев"

5) ДПС - другите реално управляващи - би трябвало също да са изключително доволни от тандема Цацаров-Гешев. В аферата “КТБ” участието на хора от Движението остана неразследвано, макар че това участие бе видно от много документи по делото. Вярно, в тях не пише директно “ДПС”, а само “ДП”. Липсващата буква явно е за прокуратурата достатъчно основание да не закача Движението. Междувременно Ахмед Доган се сдоби със студен резерв, централа и пристанище, а държавата реши да инвестира стотици милиони в новопридобитата инфраструктура - заради националното ѝ значение. Ортаците трябва да си помагат. В същото време прокуратурата разследва Трайчо Трайков, защото "ощетил” държавата, като продал нейни активи публично през борсата. Един дава, друг взима: правова държава, какво да се прави;

6) Т.нар. "Патриоти” също излизат с позитивен баланс от мандата на Цацаров. Продажбите на българско гражданство се оказаха несвързани с ВМРО, а въпреки различните си хулигански прояви, Волен Сидеров не само остана на свобода, но и все още е част от управляващото мнозинство. Не се знае доколко високата оценка на “Патриотите” за мандата на Цацаров се дължи на искрени позитивни чувства към него или по-скоро на усещане за “висене” с папки и дела, които могат да се активират в подходящ момент. Най-неуязвим от тази гледна точка изглежда Валери Симеонов. И за да бъде запазен в управляващия формат, той беше издигнат до заместник-председател на НС. Което си е риск, защото с говоренето си той бързо ще произведе поредния скандал. Но този риск си струва за ГЕРБ и ДПС: макар и леко съдран, "Патриотите” все пак са някакъв параван на реално управляващата коалиция;

7) От БСП отново демонстрират защо не могат да бъдат алтернатива на ГЕРБ. С подкрепата си за кандидатурата на Цацаров социалистите на практика загърбват възможността да критикуват ГЕРБ по антикорупционна линия. А именно това е най-голямата слабост на управляващите. Така от БСП дават сигнал, че се интересуват не толкова от истинска конкуренция, колкото от картел с ГЕРБ и най-вече с ДПС. Защо го правят ли? Или от страх, или от надежда, че присламчвайки се към коалицията “Цацаров-Гешев”, няма да станат обект на наказателно-правен интерес в бъдеще;

8) Президентът Радев е в тежка ситуация. След номинирането на Цацаров става още по-ясно, че изборът на Гешев е част от големия план на управляващите да оценят положително “борбата си срещу корупцията” и да възпроизведат същия модел през следващите седем години. Ако Радев е истински противник на този модел, той би трябвало да направи всичко възможно, за да го възпрепятства. От друга страна обаче президентът вече загуби политическия си гръб по този въпрос (БСП) - и затова рискува да остане почти сам срещу цялата медийно-прокурорска мощ на коалицията “Цацаров-Гешев”. Това не е шега работа и не всеки би се осмелил да се противопостави, като вижда какво прави тази коалиция с опонентите си от „Демократична България" и с част от съдиите във ВСС. Но това е моментът на Радев. Ако сега свие байрака, противопоставянето му срещу ГЕРБ ще си остане просто слаб и безинтересен театър;

Въртене по модела "Путин-Медведев"

9) Смяната на местата на Цацаров и Гешев е сигнал, че службите и наказателните органи играят все по-голяма роля в управлението. Те са натрупали толкова информация за управляващите, че стават незаменими. В тази ситуация политическият контрол върху тях става номинален и в даден момент те добиват възможност да се разправят с цели партии. Досега службите и наказателният апарат са се пробвали само срещу сравнително малки политически субекти: РБ, „Демократична България", „Воля" (чийто лидер също “вися” дълго време с обвинения). Но с “Апартаментгейт” (отстраняването на Цветан Цветанов и Пламен Георгиев) те демонстрираха, че могат да опитат интервенция и в самото ядро на управляващите. И така да предизвикат съществени размествания;

10) Бойко Борисов направи сериозна политическа кариера като “балансьор”. Но всъщност вече не е такъв, защото не остана между какво да балансира. Борисов е просто един от елементите в коалицията “Цацаров-Гешев” и може да балансира най-много между Цацаров и Гешев. Да, Борисов е може би все още най-важният елемент в тази коалиция, но доколкото ДПС има тесни връзки със службите и репресивния апарат (да не говорим за медийното му надмощие), първенството на Борисов не е непоклатимо. Нещо повече: докато ДПС изглежда абсолютно незаменимо в настоящата управленска сглобка, ГЕРБ могат да бъдат сменени сравнително лесно (затова паниката около Мая Манолова беше толкова голяма). Именно към една такава замяна са насочени надеждите на БСП, което обяснява странното асоцииране на партията към коалицията “Цацаров-Гешев”;

11) Когато по висшите етажи на властта започне въртене по модела “Путин-Медведев”, това е ясен сигнал, че тази власт трайно се е окопала и се страхува от смяна. Демокрацията е смяна на властта по мирен път. Когато такава смяна не се реализира, демокрацията се деформира. Изборът на тандема “Цацаров-Гешев” е всъщност гаранцията, която управляващите искат да имат, в случай че случайно загубят властта. Това прави този избор политически съмнителен от гледна точка на обществения интерес и демократичните принципи. Друг е въпросът дали сметката на определени управляващи ще излезе и “гаранцията” им ще сработи.

Като във филм на Тарантино

Ситуацията прилича на финална сцена от филм на Тарантино. Всеки е насочил пистолет към нечия глава, всеки държи някого с нещо и заплашва живота и добруването му. На пръв поглед е постигнат съвършен баланс - ако всички са разумни, престрелката ще бъде избегната. В един момент обаче в съседната стая се чува шум, ръката на някого трепва и всички падат на земята в локви от кръв. Стабилността изведнъж рухва.

Б. ред. - Коментарът на Даниел Смилов е от DW.