OffNews.bg

Германия: рецепта за дълго кметско управление

По-голямата част от кметовете в България се борят за преизбиране тази неделя. По този повод хвърляме поглед към Германия и най-дълго управляващите кметове в по-големите градове на страната. Кои са те и каква е рецептата?

Повечето големи градове в Германия имат т.нар. главни кметове (Oberbürgermeister). Има и изключения, като например в Берлин и Хамбург. В кои населени места се използва наименованието главен кмет зависи от федералната провинция, която е определяща също и за продължителността на мандата, който обикновено е между 6 и 8 години. Така например първият зелен кмет на провинциална столица - Фриц Кун - управлява Щутгарт от 2013 година, но все още не е завършил първия си мандат. Ние обаче ще се спрем на най-дълго управляващите кметове, които вече са били преизбирани на поста.

1. Хам, Северен Рейн-Вестфалия

Кметът на град Хам в провинция Северен Рейн-Вестфалия Томас Хунстегер-Петерман е безспорен лидер в класацията. Бившият месар печели за първи път местния вот в Хам през 1999 година и оттогава е триумфирал четири пъти в кметски избори. Представител е на Християндемократическия съюз (ХДС), в който се изкачва по цялата стълбица от редови член и активист в родния му Хеесен (днес квартал на Хам) до председател на групата на ХДС в общинския съвет на Хам преди да се кандидатира за кмет.

През последните 20 години той реализира различни програми, свързани с по-висока образованост на децата, разширяване на училища, както и ремонт на заобикалящите историческия център улици. Един от големите му проекти обаче, изграждането на голям изкуствен воден басейн в града, се проваля след референдум през 2006 година.

В началото на пролетта на 2019 година Хунстергер-Петерман си навлече сериозна критика, след като Беше заснет на предизборна проява в Истанбул на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на турския президент Реджеп Ердоган. След това на Хунстегер-Петерман му се наложи да се извинява за допуснатата грешка, но скандалът приключи без по-сериозни последици за него. Наскоро Хунстегер–Петерман навърши 66 години и обяви, че през декември ще вземе окончателно решение дали ще се кандидатира за пети пореден мандат.

2. Магдебург, Саксония-Анхалт

Луц Трюмпер е кмет на Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт, от 2001 година. Докторът по физикохимия дълги години работи в Медицинския университет в Магдебург, преди да се впусне в политиката. Науката и изкуството са в основата и на управлението му. Трюмпер се ангажира активно и срещу проявите на неонацизма и забраната на крайнодесните маршове, заради което е получавал и смъртни заплахи. През 2015 година той напусна Социалдемократическата партия заради разногласия по темата за бежанците. Тогава Трюмпер твърдеше, че Магдебург и Саксония-Анхалт са пренаселени с бежанци. Той настояваше за приемането на горна граница за прием на бежанци.

Обвиненията, че с тези си изказвания вреди на партията, го провокираха да я напусне. През 2017-а обаче беше приет отново. През 2019 Трюмпер отново зае различна различна позиция от съпартийците си - този път в общинския съвет на Магдебург: той гласува срещу предложението на неговата партия градският транспорт за ученици да стане безплатен от 2021 година, тъй като това ще струва на общината до 5 милиона евро годишно.

3. Нюрнберг, Бавария

Улрих Мали управлява втория по големина град в Бавария и 12-и в цяла Германия - Нюрнберг. Мали прекарва целия си живот в него, а още от юношеска възраст е ангажиран с местната младежка социалистическа организация. Той е доктор по икономика, а от 2002 година – кмет на Нюрнберг. Оттогава пет пъти годишно организира мобилни срещи с гражданите. На тях Мали, заедно с местни представители на администрацията и на политическите партии, обикаля различни части от града с колело и се среща с жителите на града. Средната дължина на всеки един от маршрутите е около 25 километра, а сред основните цели е и рекламирането на придвижването с колело. Малко изненадващо 59-годишният политик наскоро обяви, че няма да се кандидатира за изборите през май 2020 - за да даде път на младите.

4. Гелзенкирхен, Северен-Рейн-Вестфалия

Настоящият кмет на Гелзенкирхен Франк Барановски е избран за първи път през 2004 – 26 години след като става член на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Бил е председател на младежката организация на партията в Гелзенкирхен, а през 2000 година става и председател на местната организация. Самият той наскоро също обяви, че няма да се кандидатира за пореден мандат догодина, тъй като не иска да бъде запомнен като вечен кмет.

По време на управлението на Барановски Гелзенкирхен може да се похвали с ръст на детските градини и яслите, както и на работните места. Но не достатъчен – към септември 2019 година безработицата в града е малко над 11% - при средна за провинцията 6,5%, а за цяла Германия - 3,1 процента. Според изследване на фондация „Ханс Бьоклер”, жителите на града са с най-ниските доходи в цяла Германия през тази година.

5. Лайпциг, Саксония

Кметовете на Лайпциг, Кемниц, Ерфурт и Оснабрюк заемат постовете си от 2006 година, но кметът на Лайпциг Буркхард Юнг е избран най-рано – през февруари. Юнг е завършил германистика и теология и е преподавал двете дисциплини, преди да влезе в Градския съвет на Лайпциг през 1999 година, където е отговарял за образованието, спорта и политиката към младите. През 2000 година става член на ГСДП, а 5 години по-късно е избран за кмет, след като неговият предшественик на поста Волфганг Тийфензее става министър на транспорта в първото правителство на Ангела Меркел.

По време на вече 13-годишното управление на Юнг, Лайпциг привлича големи концерни като “Амазон”. В този период обаче избухна и голям имотен скандал: през 2012 година стана ясно, че общината в Лайпциг е продавала уж безстопанствени имоти на инвеститори, без да издири собствениците им. На общината тогава ѝ се наложи да обезщети част от засегнатите, а на Юнг - да освободи служители на правното ведомство в града. Въпреки това, кметът спечели втори мандат през 2013 година, а през пролетта обяви, че планира да се кандидатира и за трети догодина.

Сред кметовете на големите градове в Германия по-малко от десет са нечленуващите в една от двете големи партии – ХДС/ХСС или ГСДП. Повечето от тях обаче са подкрепени от една от двете партии. Само пет от кметовете на петдесетте най-големи града в Германия са жени, а само един не е германски гражданин – кметът на Росток е датчанинът Клаус Руе Мадсен.