Националите ни по баскетбол на колички и вдъхновението, което те оставиха

Преди месец група момчета, заедно с техния екип, накараха феновете на баскетбола и всички българи да почувстват гордост, като показаха как трудът и най-вече волята за живот и победа винаги се възнаграждават.

Националният отбор на България по баскетбол на колички спечели първия официален мач в историята си. В зала "Триадица", която буквално се пръскаше по шевовете, момчетата ни, водени от Владимир Искров и Маргарита Маринкова, се наложиха над Унгария с 50:33 в откриващия ден на европейското първенство - дивизия С.

След успеха последва много равностоен мач, по време на който малко не достигна на момчетата ни да направят обрат срещу силния отбор на Чехия. Те имаха шанс да се върнат в мача след 21 точки разлика на почивката, но загубиха с 37:46.

Българите завършиха своето дебютно участие в Европа на шеста позиция в групата, като отстъпиха пред отбора на Ирландия с 38:61 точки.

Със своята изява обаче те спечелиха много повече – сърцата на публиката, уважението на международната общност и най-вече станаха пример за подражание, показвайки на други хора с двигателни проблеми колко важно е да продължаваш да се бориш, за да чуеш българския химн, който звучи в твоя чест.

Именно тяхната история ме накара да поискам да разбера повече и дори за един час да бъда част от техния изключително сплотен отбор, в което се убедих сама още преди да вляза в баскетболната зала.

Все още не се бяхме срещнали, когато забелязах как половин час преди тренировката им, момчетата се събират, прегръщат се с треньора, усмихват се и задружно поемат към залата. Духът бе много приповдигнат, а половината от момчетата вече бяха на терена още преди загрявката. След няколкоседмична почивка, сякаш най-накрая бе дошъл моментът, в който отново да бъдат заедно. Това ги прави щастливи и си личи. Тренировката започна, всички застанаха в кръг и задружно се поздравиха – една от традициите им, които винаги правят.

Докато загряваха, успях да открадна малко време, в което да поговоря с треньора на отбора Владимир Искров и капитана Николай Ваклинов, за да разбера повече както за подготовката, така и емоциите от изминалите дни.

"Дебютът ни на Европейското първенство беше много голям успех. Не очаквахме, че ще има толкова много хора и такъв голям интерес от случващото се с отбора", говори за изминалите месеци Искров.

"Началото на този спорт беше дадено през 2009 година в България, когато създадохме и първия клуб "София-Балкан". Националният отбор се сформира преди 2 години, като тазгодишното домакинство на Европейското първенство е голям успех и голяма радост за спорта на колички в Европа, защото присъединяването на всяка една държава към тази дейност е изключително постижение. Към момента в 27 държави в Европа имат официално национални отбори, но почти във всяка една европейска държава има такъв отбор", разказва той за баскетбола на колички като добавя, че отбори като нашия са добър пример за други държави, които тепърва прохождат в този спорт.

В своята кариера на треньор Владимир преминава през обучението на всяка една възраст, като добавя, че да бъде треньор на отбора ни по баскетбол на колички е най-вече негова кауза. "Важно е да развиваме този вид баскетбол, защото разликата между конвенционалния баскетбол и този не е голяма. Техниката, тактиката, отношенията в отбора и всичко, което се касае до един отбор, е същото. Единствената разлика е, че тук хората са на колички", разказва той, но добавя, че има нещо, което ги отличава.

"Може би сме по-сплотени като дух и отношение. Единни сме. Няма негативни мисли и емоции, въпреки, че всеки има своите проблеми. Момчетата са позитивни помежду си и винаги се опитват да си помагат един на друг".

По думите му по време на Европейското първенство, отборът ни е показал много добра игра, въпреки факта, че няма опит. Говорим си за подготовката преди големия форум, която безспорно е била по-интензивна от обикновено.

"Направихме около 2 седмици подготовка преди Европейското. Бяхме на лагери в Габрово, където изиграхме четири контролни срещи. Може би ни трябваше още една седмица и две контролни срещи, за да можем да победим още един отбор, тъй като бяхме много близо до победата над Чехия. Не ни достигна малко, но не смятам, че това е най-важното", споделя Искров, като изтъква, че плюсовете от изява като тази са най-вече, че спортът започва да се развива и други клубове от страната проявяват интерес към него.

Да бъдеш треньор изисква много – да си психолог, приятел, учител и да помагаш на останалите. Може би най-трудният момент е този, в който искаш да бъдеш на терена с момчетата, но си отстрани и знаеш, че не всичко зависи от теб.

По време на мачовете от Европейското Искров има и такива моменти.

"Много е трудно за един треньор. Трябва да започнем от факта, че много малко от момчетата са играли баскетбол преди да претърпят инцидент. Дори тези, които са играли, не са го правили на толкова високо ниво. Изискват се много нерви, усилия и спокойствие. Случва ми се и да изпусна нервите си, особено в ситуации, които сме тренирали многократно, а отново грешим", разказва Владимир.

Пример дава с мача с Чехия, по време на който отборът ни 7 пъти изпуска под коша от ситуации, които са тренирани многократно.

"Знаехме, че тези ситуации ни носят резултат, но под коша пропускахме. Отдавам това на недостатъчния ни опит, липсата на достатъчно тренировки и наши грешки, които вече анализирахме", казва Искров и допълва, че през цялата подготовка са получили огромна подкрепа от момичета от Националната спортна академия, които са помагали за възстановяването на момчетата.

Владимир споделя, че работата му с този отбор го изгражда като човек. "Започнах да работя с тях през 2011 година. Това, което ми е дал този спорт, е много повече от това, което аз съм му дал. Тук всички имаме специални отношения помежду си".

Преди мачовете за момчетата е най-важно да се фокусират върху целите за отделния мач и противник. "Ако искаме да имаме резултати, не можем да даваме много голяма воля на емоциите. Разбира се, в даден момент това е неизбежно, именно поради малкия ни опит", споделя треньорът.

Той определя класирането и самото участие като "голям успех". Успех за тях е, че имат записана победа и фактът, че международната федерация е впечатлена от атмосферата в залата и от дебюта на момчетата ни с победа, което е рядко срещано при дебютантите. Владимир си обяснява случилото се с огромното желание.

"Ние не гонихме медали. Въпреки това, човек трябва да използва всяка ситуация, в която има шанс за победа. Не можем да се сърдим на никого, а да се учим от грешките си", допълни Искров.

За Европейското първенство и повече за отбора разказва и капитанът на отбора Николай Ваклинов.

Николай попада в отбора след като дълго време негов приятел и съотборник го убеждава, че трябва да започне. В детските си години и преди инцидента му, той тренира волейбол. Около една година той обмисля дали да не влезе в баскетболната зала. Спира го новото и непознатото, както и фактът, че не е минало много време от инцидента му. "Беше ми притеснено, не ми се занимаваше и нямах желание", споделя той.

С първата тренировка обаче всички тези мисли изчезват и се появяват нови. За него вече е важно как да научи повече, как да стане по-добър, за да побеждава. Основен опит тогава трупа по-време на тренировки, тъй като състезанията са прекалено малко.

Казва, че създаването на националния отбор е естествена стъпка за развитието на спорта. Самият той е избран за капитан, след като старият капитан се отказва. Тогава всяко от момчетата гласува анонимно, като избират Николай.

"Опитвам се да се грижа за момчетата. Владо има много работа и е нужен някой, който да му помага. Старая се да бъда този човек, като организирам момчетата, събирам ги, спазваме дисциплината. Надявам се да ми имат доверие", споделя капитанът.

По думите на Ваклинов тренировките преди Европейското са били доста натоварващи. Не ги определя обаче като "труден момент", защото преди всичко момчетата се забавляват в залата. "Може да не сме най-силният отбор, но със сигурност сме най-забавният и сплотеният.

Различно е, когато играеш за националния отбор. Няма да крия, че при откриването на Европейското се разплаках от вълнение, от гордост, от факта, че споделяме заедно този момент и сме в България, а не в друга държава“, разказва той за емоциите около изминалото първенство.

Въпреки нервния старт, препълнената зала и подкрепата на всички много помагат на момчетата. "В първия мач тръгнахме доста нервно, но се успокоихме на полувремето. Тогава всичко се нареди. Вълнувахме се много от победата. Обсъждахме го както в съблекалнята, така и в хотела. Говорихме кой какви емоции е изпитал, анализирахме мача", разказва Николай.

За мача с Чехия, Ваклинов казва, че отново са можели да победят. След няколко техни грешки и може би липса на малко късмет това не се случва. По думите му обаче чехите са ни подценили, което е можело да им коства доста.

"Нямахме какво да губим, отпуснахме се и играта потръгна. Много ни помогна публиката, която се радваше на всеки вкаран кош".

"Ние излязохме без очаквания. Главната цел на този форум беше да се популяризира спорта и смятам, че успяхме да го направим. Бих казах на хората с увреждания, които все още мислят дали да влязат в залата, да го направят. Аз се опитвам да убедя всеки, който срещна. Ако съм успял да мотивирам някого, то това би бил по-голям успех от победата на Европейското", споделя Ваклинов.

Капитанът определя като голям плюс сплотеността на отбора. "Опитвам се да говоря на момчетата по време на игра, да помагам на треньора, когато той не може. Отношението между играчите е много важно. Както и това с треньора. Мисля, че имаме всичко това. Ние сме много близки, шегуваме се помежду си и много си помагаме, което ни прави различни от останалите".

"Занапред е важно за нас да се учим и да играем все по-добре, за да вдигнем нивото и да видим до къде можем да стигнем", казва капитанът за бъдещите цели.

Националния ни отбор по колички вече е извървял дълъг път. Може би най-важното нещо, което оставят след себе си, е вдъхновението. Нов отбор предстои да се открие и в Русе. След две седмици момчетата ни ще се състезават във Варна на международно състезание, което е на клубно ниво, а уикенд след това националният отбор ще играе на турнир в Гърция сред много силни конкуренти.