Жужел стрийт у Горно Нанадолнище

Николай Фенерски

Е брее, курортее, таа седмица мЕсто не можем да си намерим от радост. Гугъл „уличен изглед“ доде накраа и у мойта татковина, да ни е жив и здрав. И сега всички орица на планетата с достъп до интернеда могат да дзепат без паре що ръняци и прошляци, що трапища и мизерия си имаме на разположение ние тука с вазе. Такиви гледки са голема редкост у световен мащаб... Направо ни иде да зарецитираме „Елате ни вижте“ на деда ни Вазов. За гугъла у форума измислиаме името „жужел“ за по-разбираемо. Щото гугъл всеки може да ползва, ама жужел е привилегия само из нашите ширини, понеже както се вижда от снимките в новоотворената услуга, при назе нещата преминават вече накъмто четвъртото измерение. Такова, кво се види тука, може да сбръка спокойния сън и храносмилане на всеки един нормален индивид. И, разбира се, не трогва разни мутирали клесове, дето по некакъв случаен начин са излетеле в орбита като кученцето Лайка. Визирам примерно бившия еди какъв си и настоящ еди какъв си шорошоид Н. Младенов. Тоя тип е жесток и опасен.

На различни планети живееме. Още преду двайсетина годин подозирах тоя факт. По интуиция се досещах, че шорошоидите са инопланетяни. Създателите на жужела просто са контактьори с другите светове и цивилизации. Връви тейната кола по уличаците ни, ония неща отгоре снимат ли снимат, а нашите тука се дзверат и не вдеват кво е тва, космичен кораб ли е или да. И ето го резултатът - Н. Младенов и другите шорошоиди ще могат да разберат, че освен тейната планета съществува и една друга. На едно кликванье разстояние у жужел карти или жужел Земя всички политици, олигарси, банкере, социолози и друга измет имат шанса да ни открият. Да разберат, че светът извън тейните космични кораби и неземни замъци ич не е такъв, какъвто са си мислиле. Достатъчно е да се разодат по мегданьете на две-три селия, да наобиколат едно-две градчета и ше се запознаеме. Най-накрая. Щото те на теория подозират за нашето съществуванье, ма на практика за тех не сме нищо повече от мравки.

Съвсем не по-малка е следващата така да ги наречем условно новина, щото на назе нищо ново не могат да предложат ония идиоте, знаеме и кво ше последва, не е тайна и как ше свръши целата работа. Пъна се Плевнята като гладен на сранье цел един месец, дорде се изклепа на метеното. Светът е голем и кадри дебнат отвсекъде. Специално обучени кадри, татин, мамин, роднина, ченге, роднина, ченге. И ни сервира тоо ужким президентин едно кюме ужким нови физиономии. След гавазина на ТиДжей за премиер на таа нашата изтръпнала родина идва друг кадър от същата епоха. Перчемлията Райков Високочели тръгна с големата лъжица накъде мининката каца. Почна смело с изказвания за „връщане на доверието“, демек ше се опита да ни накара пак да им поверваме. Е как да стане таа работа? Не, наистина питам, щото съм озадачен. Я у дедо Коледа и баба Марта не вервам, той ше ме кара у тех да повервам. Па оно си е едно и също, все измислени герои от приказките.

Почнаа приспивните предизборни приказки и пръв ги поведе „нашият“ кадър Райков. „Дано да е лоша снимката! Френологичните му показатели са ужасяващи!“, коментира из интернеда некакъв явно специалист по човешките черепи. Премиерският череп бил с меко казано необещаваща форма. Щото сигурно на предишния черепът му един такъв интелектуален... Хвани единия, удари другия. Вътречерепното съдържимо е едно и също, субстанция у която липсват основни елементи. Щото субстанциите им ги обработват и третират в ченгесарските лаборатории. ДС, батенце, нема таа, нема онаа. Роден у Вашингтон, на 27 годинки младежът почнал работа у Външно министерство, изръшнал дръжавите, при Костов станал зам. министър, после франкофон, после пак зам., после преподавател в Нов български... Нали се сещате какви са замовете. Винаги турат по една калинка за по телевизора и по един зам. към неги да движи нещата. И замовете са всички „наши хора“, школувани. Изкарват ги напреде само по спешност като сега.

А Нов български какво беше преди, помните ли? Една такава длъга абревиатура, ковачница на кадри, нали не мислите, че точно десето ше си даде сградата за „нов“ университет. АОНСУ, батенце, кадрите решават всичко, както беше рекъл некъв заухав смешник. В бившето АОНСУ е преподавател и друг един от министрите, Юлиан Попов, пръв директор е бил той след смената на името на учреждението. От целата нова партида само него съм виждал на живо. Пръвия път го интервюрирахме за една телевизия, втория път разбрах, че е шеф и на една литературна фондация. И по принцип го знам като човек на литературата, в сайта на президентството пише, че е завръшил българска филология. Изводете ги оставам на вазе. Я сал си мисла, че околната ни среда и водите са ни важни неща. А Ю. Попов не съм сигурен доколко познава българските интереси в таа област. Щото от биографията му пак на оня сайт все едни такива западни интереси прозирват. Така лекичко и завоалирано.

Н. Младенов пръв се ухили като такова в нови гащи при избора на Райков. Значи Младенов е посочил кой да бъде премиер, не съмнявайте се. Та ето как аонсуто преля у шорошоидите, последните се преврънаа у най-новата политическа клика и финансова ченгеджийница за социални експерименти с мене, с вазе и всички електорални единици. Хазаринът Дьорд Шорош е персона нон грата, демек нежелан пустиняк у неколко страни, всичките нормални и бели. Що го нещат другите ора, толкова ли са глупови? А ние сме зинале за стотинките му като уклей у мръсна вода. Благодаря, бих казал аз за любов такваз - както викаха у една театрална постановка по повод едни сексуални практики. Шорош е, не е Сорос, плюс тва е Дьорд, никакъв Джордж, Ганьо хазарски, нагмуцал са с парици като бибе с дуди, демек като гъсе с черници. И решил таа жената да купува на едро човешки души. Той тоа не купува фирми и компании, а направо дръжави и общества. Още от Костово време ни подпука на купуванье. Експериментите му продължават. Разгражданье на дръжавността и институциите и оттука последвалият провал на образователната система плюс липсата на истинска журналистика плюс дундуркане и развращаване на отношенията между циганьора и останалото население плюс още много - сичкото тва е на сметката на тия шорошоидни експерименти. Жалкото е, че нема кой да ги изгони тия, щото вече са ни преврънале у територия и дръжавност липсва. Ако ми не вервате на мене, отворете жужел „уличен изглед“ и са поогледайте.

В управлението не се идва доброволно на ползу роду, дето се вика, тука се идва по заповед от командването. Ако си мислите, че нема йерархия и нещата си стават некак си от самосебе си, значи сте наивни. Интересна се получи симбиозата между ченгесарското куманистическо котилце, от което произлаза и Райков, и миризливите парици на хазарина... Хватката е мрътва.

Жужел „уличен изглед“ почна много добре на Територията. Пъкнаа неколко уникални заключения от таа новост. Един човечец примерно фотоапаратите го хванале как си клечи на двора на село и си връши големата нужда. Добре, ма оня сигурно се усъмнил, че нещо става, щото на следващата слимка е полуизправен и с полувдигнати гащи. А у София и други градове жужеля снимал паметници, които изобилстват тука, друго може да си немаме, ма паметници да сакаш. И лицата на паметниците са замазани от софтулера за замазванье на лицата на ората. Той тоа софтулер откъде завалишкия да знае кой човек е жив и кой е сал паметник. Оно е на път сичките да се преврънем у паметници. С орлите нема а литнем. Па Крокича от форума вика, че жужеля у Резервата колко и да се мъчи да замазва лицата на ората, политиката му за конфиденциалност не баца, щото орицата по цела година си одат с едни и същи дреи и по снимките си се разпознават по дреите. Даа смешно, колко даа смешно?

Един приятел видел колата на жужеля и извадил фотоапарата да ги снима. И оня отвореняк от колата му рекъл, че сниманьето е забранено. Тоа нашия па си го снима. Оня потеглил и му показал среден пръст през джама. И нашия и тва снимал, пръста му. Сеги ше го пратим на жужеля да видат и те, че и ние ги снимаме и че не сал те ше ни излагат пред цел свет, ми и ние тех можем да ги изложим. Щото богатите квартали на дойчовците сичките са замазани, а назе туземците пропаднали секи може да ни гледа. Не знам за вазе, ма за мене тва е некак си обидно. Даже само дупките по северозападните пътища да ни видат ми е обидно. Щото секи ше си рече толко ли па не са мал тия ора, че такиви ями и трапища да тръпът. А не знаат те къв феодализъм и парламентарен фашизъм вилнеат из Територията. Мразат ни, братлета, ония изтръпляци политиците ни мразат. Ич им не трепва окото, ако ще сичките да са изпозапалиме.

Па Веждъта ни плаши с военна хунта. Кого плашиш тизе, бе, картоф? Хунта отдавна требваше да има. Ма лошето е, че и военни нема. Има тама некви за парламъ, ма истински, достойни офицери нема сред ръководството, щото ако беше имало, досеги да са уринале сичкото мултак и гюбре на бунището, дето му е местото. Хунтата поне ше въдвори ред. Щото на назе тва ни требва, ред. А де викате, че бил настъпвал хаос с протестите, ша ма фанете да ма поразведете. Недейте, молим ви се. Ако продължим да протестираме, ако спрем да ИМ работим, ако спрем да ГИ хрантутим, ако не гласуваме, не плащаме данъци и монополистки сметки, ама всички заедно, знаете ли кво ше стане? Рай ше стане, не анархия. Само два-три месеца да им приложим таа терапиа, много бръже ше се превъзпитат и политици, и монополи. Пак изпадам в мечтания.

И нещо приятно за ухото. Телевизорът Дудуков бил осъден за клевета. Не че ше го гътне глобичката от иляду лева, ма все пак е добре, коги некой наглец и бездарник го постават на местото му. Като заприказвах за телевизора, през седмицата изгледахме и три поредни епизода от сериала „Да убиеш демоните с Ролекс“. В три иляди и пета серия се не намери ни един да даде единаесе бона за Ролекса и демоните възтържествуваха. У три иляди и шеста серия демоните рекоа, че дръпат шалтера на черковата, съспенсът се сгъстява, сълзи напират у очите на зритела, ами сега кво ше праим, черковата на тъмно ли ше служи. Но развръзката доде у три иляди и седма серия, коги таен доброжелател платил сметката за тока. Така хепиендът достави радост на миряни и мирянки, енориаши и домакини, радостни сме, щото и Ролексът жив и здрав, и демоните гладни останаха. Или как беше поговорката за вълка и агнето. В следващите серии се очаква Ролекса да се опита да се продаде за десет иляди бона с цел купуванье на гергьовски ягнета за гладните в некой приют. Чудеса ставали по земята грешна. Между другото Ролексите също могат да надникнат у жужел стрийт вю, за да разгледат състоянието на черквите из белослатинска околия и други северозападни градчета и села. Като след война са.

А в чужбина... Немският журналяга Кристиян Якоб пише у „Тагесцайтунг“, че Немско не бивало да са страхува от мангафите, прииждащи откъде България, щото вика ние сме богата дръжава и можем да ги приемем, освен тва требва да се радваме, че са ни простиле, задето се опитвахме да ги изтребим преди неколко десетилетки. Само така, Якобе. Зимайте ги сичките, аризваме ви ги. А за другото, дето ви биле простиле, нема се плашиш, баце, циганьете сичко ше ви простът, сал жица и метални капаци за шахти да има и да им поддръжате текучеството.

Па у Саудитска Арабия биле свръшиле палачите, никой вече не щеял да реже глАви. Ей, арабески, ако сакате да ви пратиме малко професионалисти? Ем без пари. Режат до кръста. И одат с костюме. Че тука вече привръшват и ше останат безработни.

Накраа и три научнопопулярни съобщения. Учени от Мичиган установиле посредством опити с микроорганизми, че еволюцията била обратим процес. Добрутро. Ние тва вече сме го откриле, нема кво да се пънат. За доказателство е нужен само един бръз поглед накъм микроорганизма, известен с прозвището Цецоу. Обратима е еволюцията та дрънка. А учени от НАСА рекле офицялно, че може да съществуват примитивни форми на живот на Марс. Значи и на Марс си имат Цецоу. А от Би Би Си да не останат по-надзаде съобщават, че неандерталците биле изчезнале, щото биле имале прекалено големи очи. И незабавно изниква въпросът а от кво ше изчезнеме ние? От прекалено голема лакомия или от прекалено малко милост?

Айде, простете ми, драги електорални единици. И я ви прощавам. Щото у недея е Заговезни и тогива сичко се прощава.