Започват Великденските пости
Великденските пости започват от днес. Те продължават седем седмици и приключват ден преди Великден, който тази година се пада на 5-и май. От днес почват да се извършват и специални богослужения в българските православни църкви.
Великденските пости, наричани още Света Четиридесетница, символизират времето, в което Христос прекарва четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за саможертва в името на Бог и човечеството. Затова и през Великденския пост се смята, че човек пречиства тялото и душата си. Постът се приема за въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
По примера на Исус човек се посвещава на Бог и търси опрощение на греховете си. Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби за постите, уточняват от pravoslavieto.com. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.
Великденските пости са най-строгият и най-важният пост. Постът преминава по следната схема:
|
Първа седмица* |
От понеделник до събота вкл. - строг пост (растителна храна без олио и вино) |
В събота (Тодоров ден) се взима Св. Причастие |
|
Втора седмица |
Сряда и петък - строг пост. Събота и неделя - олио и вино. |
На Благовещение се разрешава риба |
|
Трета седмица (Кръстопоклонна) |
От понеделник до петък вкл. - строг пост. Събота и неделя - олио и вино. |
|
|
Четвърта седмица |
Както втората |
|
|
Пета седмица |
Както втората |
|
|
Шеста седмица |
Както втората |
В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безграбначни животни |
|
Седма седмица (Страстна седмица) |
От понеделник до събота вкл. -строг пост. |
На Разпети петък, ако здравето позволява, не се яде нищо. Не се пие дори вода. |
Според устава на Българската православна църква Великденските пости у нас преминават по следния начин:
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Важно е въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Препоръчва се постите да се избягват от бременни жени, деца и хора със здравословни причини. Всеки желаещ да спазва постите, може да се консултира с лекар и съответно със свещеник за значението и правилата на Великденските пости.
*Източник: pravoslavieto.com