Веселин Маринов: Потя се от искреност

Тази вечер Веселин Маринов даде интервю за Сашо Диков и предаването Дикoff по Нова телевизия. Публикуваме го с незначителни съкращения заради непреходната му стойност.

Вярно ли е, че си намерил истинската, голямата любов – Линда?

Линда, да. Линда е една много моя голяма любов. Това е кучето, с което живея вече толкова много години. Дойде съвсем... Ето го тука. Това е Линда! Откъде я вземà тая снимка? Сашо, това същество ме накара да разбера, че ние, хората не можем да дадем такава обич. Ние се караме, злобеем, сърдим се, бием се, а за нея любовта към мен е единственото, на което е подчинила целия си живот. Тя ме промени. Ако съм бил до някаква степен лош, добър, тя ме е направила малко по-добър. И вече 16 години сме заедно и моята обич към нея я държи здрава и тя ми е обещала, че скоро няма да си отиде от мен.

Близо 4 килограма същество, но има чувства, които... Ако ти кажа, че преди години, когато виждах така разни жени да разхождат кученца, съм си казвал: „Това е откачена работа“. Отида на гости и така, ако кучето на хората, ако го имат, не отиде в другата стая, не можех да стоя в хола. Но заради дъщеря ми, която бълнуваше нощно време, че иска куче, я взехме, а тя избра мен и ме промени. Много обичам Линда.

Слушай сега какво ще ти чета и предполагам, че ще продължиш нататък: "Защото там нейде, навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се и някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен...."

Какво искаш да кажа сега?

Дали можеш да продължиш нататък?

Ъъъъ...

„Опълченците на Шипка“, 11 август 1897 (може би има предвид 1877). Защо Шипка ти е любимото място?

Това ми е любимото място на България. Това е от „Новото гробище над Сливница“ книгата. Аз много обичам Шипка, защото там намирам... как да го обясня... ако пътувам за Северна България от Южна, аз задължително минавам през Шипка. Спра за малко, кача се горе, видя от двете страни България, обадя се на някой приятел, поговоря малко – това е някаква потребност. Това е най-хубавото място на България, най-великото, където аз намирам себе си и онова, което ме кара да се чувствам горд, че съм българин, макар че звучи малко странно в днешно време. Аз много обичам историята, много добре познавам историята на България. Изградил съм си своя мироглед, нашите герои, имам си любими места. Старал съм се моята дъщеря също да ги познава, доколкото е възможно, защото това помага да станеш добър гражданин и да имаш позиция в живота и в обществото.

....

На концертите не ти ли подвикват хората: „Абе, стига с ГЕРБ“.

Тези хора, които идват на концертите, не се интересуват от тези неща, за които ти намекваш.

Тук сме направили един колаж... Когато червените бяха на власт, ти беше с тях. След което дойдоха ГЕРБ и Цветанов ти стана първи приятел. Не прозвуча добре.

Цветанов ми е приятел от преди да дойдат ГЕРБ на власт. Той ми е приятел от много години. Не трябва така да коментираш, че причината да пея в ГЕРБ е Цветанов, защото той е моят пример в живота. Не го крия. Но съм пял за БСП, защото израснах, Сашо, в ония години. Започнах да живея живота си не безразличен. Никога не съм бил безразличен към живота си и хората, които ни управляват. Избрах да пея, защото беше възможност да се явяваш сред почитателите си по един непосредствен, безплатен за хората начин. Кампанията е такава възможност. Тогава имаше хубави хонорари, беше много актуално – всеки български певец пееше в кампании. Сега вече не е така.

Излиза обаче, че докато червените са на власт, криеш, че Цветанов ти е най-добър приятел, идват ГЕРБ на власт и изведнъж се появяваш с него по басейните.

Чакай да допълня нещо.

Аз се замислям така като ме питаш. Младостта на всеки е свързана с грешките, с левите убеждения, с манифестациите, с желанието. Дясното в нас се появява с годините, когато зад тебе е животът, професионализмът, опарването и така. Затова мисля, че десните хора са трезвомислещите хора, които градят, които на основата на качествата си вървят нагоре. И аз приемам моето поведение към ГЕРБ като едно развитие напред, защото БСП остана, не се разви като една съвременна партия.

И личният пример на Цветанов – аз се възхищавам на него като човек, като морал, възпитание.

Мога много да ти опонирам, но не е мястото. Ако вземат да го осъдят, какво ще стане?

Какво ме интересува това какво ще стане? Той си е мой приятел. Приятелите не ги избират заради това дали ще ги съдят или ще бъдат на върха. Те се събират по единомислие. За мен приятелите са много важни.

Вярно ли е, че си разлюбил сега и Цветанов и новият ти най-добър приятел бил шефът на печатница „Мултипринт“ - тая, скандалната печатница - Йордан Бончев?

Йордан Бончев е един невероятен човек, който е един голям меломан. Той много обича българската популярна песен и съм много щастлив, че го познавам. Познавам го от 10-12 години и трябва да ти кажа, че ние и двамата да се съберем, не можем да хванем неговия морал и възпитанието му. Той е такъв работач. Той е невероятен човек. Благодарен съм му. Можеш да се обърнеш към почти всички популярни изпълнители, за да разбереш какво е неговото отношение към нас. Аз никога не съм плащал афиш с печалба.

Той ти прави плакатите?

Да, от много години. Сам ме намери.

Ти беше казал, че Цветанов вече не ти вдигал телефона?

Измисляш.

Не, прочетох го.

Това беше в един момент, когато беше много ангажиран, когато правителството падна под напора на улицата. И ти, и който и да е когато преживява трудни моменти, не му е до телефони.

Нямаш ли усещането, че в не малка степен той е обект на критики и заради него донякъде хората протестираха и падна Бойко?

Сашо, аз не съм политик. Познавам Цветан Цветанов като приятел, познавам личния му живот. Никога не е допускал да чувам неща за политическия живот, в който се бори. Сигурно ще прозвучи много тъпо, но нещо, което на никого не съм го казвал, го споделям сега в ефир – в тези трудни времена за него като човек се сещам за военната история на България. Има една случка, която не се знае много. Става въпрос за Първата световна война, когато Шопската дивизия е обградена от съюзническата армия и попада под обсада. Тогава ръководството взема много трудното решение да се предадат. Командирът застава и го казва пред войниците. Един от тях излиза и казва: „Аз няма да се предам“. Пита го: „Защо?“. „Защото не мога да си отида в село, защото няма да мога да се оженя, как ще погледна майка и татко?“. Тези думи повлияват много силно на цялата армия, намират проток през вражеската войска излизат, излизат и победители. Когато започнаха атаките, се сещам за този случай от българската история. Може би в много по-малък вариант, това е което преживява той сега. За мен повечето политици са тези, които са останали в строя, а такива като него са различните, които имат смелостта в толкова трудно време да се осмелят да тръгнат и да променят живота ни. Той направи толкова много.

Моето мнение е коренно различно...

Поканил си ме да кажа каквото мисля.

Именно. Вярно ли е, че са инсталирали камери в апартамента ти?

Какви ги говориш? Не е вярно. Чувам от теб за първи път такива неща.

Не си чувал – изписаха се купища...?

А, по време на развода. Чувах, писали са в жълти вестници. Не е вярно. Не съм го взел на сериозно. Приемам го на шега.

Как се отрази разводът на кариерата ти?

Помогна ми. Сега съм по 14-15 часа отдаден на работата си. Когато човек има семейство, отива на почивка с любимия човек, гледа да се прибере навреме. Трудно ми е в отношенията. От моята позиция, която смятам, че е правилната, не ми е много лесно. След 50 години от сватбата е лесно да се почувстваш излъган. Не смятам, че имам вина. Бил съм добър, нормален съпруг, който много е обичал жена си.

Доколкото разбирам, сега много внимаваш. Сега търсиш ли, ще можеш ли да намериш...

Много пъти съм си казвал: „Може би днес, на този ъгъл или на тази гара, на този концерт ще се разтвори така стомахът, ще се завърти както на зъболекар като отивам" - така го чувствам.

Имам предвид, че човек има нужда от човек до себе си.

И аз имам нужда. Като се прибера след пътуване и на мен ми се иска да ме посрещнат, да мирише на дом, на кухня.

Как се стигна до онова прословуто изпълнение там, „Нашата полиция ни пази“. Извинявай, но такава беше...гей интепретация, гей постановка...

Това е нещо, което не знаех. Когато изпълнявах песента, не знаех, че така е поставен танцът отзад. Беше много напрегнат денят. Отидох в последния момент. И някакви такива движения, които режисьорът беше поставил, хореографът ли, не знам, изобщо не съм го видял. До такава степен, че да повлияе върху цялостната песен, която беше създадена с толкова безкористни чувства от композитора Тончо Русев и поета Евтим Евтимов по мое желание.

По твое желание и заради най-добрия ти приятел, така, да му направиш някакъв жест.

Това беше един не толкова важен разговор, в който споделихме заедно, че предстои празник на полицията. Аз съм изпял от химна на Червен бряг и Варна до химна на хотел еди кой си или химна на армията, на моряците. Имам отношение към тези неща, към униформените, към институциите – никога не съм бил безразличен. На учителите съм изпял химна, на Добруджа, на златния хляб. Много такива песни, които не се знаят. И тази е част от всичкото това, което, да кажем, не съм безразличен към нашата страна, особено към униформите. Онези, които ме познават, знаят какво е чувството ми към армията, към полицията. Респектът към тях.

Много редовно и Слави те бъзика при скечове как се потиш, как се раздаваш. Мислил ли си по някакъв начин да реагираш?

Не може човек да се промени. Аз на всеки един концерт оставям, все едно е последен, всичко от себе си. Преди всеки концерт, минутка преди да изляза, си мисля, че съм най-некачественият, че гласът ми няма да излезе в този обем. Че няма да мога да кажа и една дума. Много съм критичен към себе си. И именно това желание, то се усеща. Тези пълни зали вече толкова много години, аз съм вече 32 години на сцената... Сашо, пожелавам на всеки един от тези критици, аз не го и смятам за критика... Когато човек се вълнува, тялото го показва. Аз смятам, че това не е недостатък, това е искреност.