Царят: Нито туй, нито онуй съм обещавал

Знаете ли колко пъти са ми казвали: „Вие обещахте туй, вие обещахте онуй...”. Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал – не. Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал. Това фундаментално признание направи бившият премиер Симеон Сакскобургготски в интервю за испанския вестник "Нова дума". На 6 април 2001 бившият български монарх заяви: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“ 11 години по-късно Сакскобургготски твърди, че народът има твърде много очаквания към властта, разчита на нея, а всъщност хората трябвало да мислят аналитично. Бившият монарх прави аналогия и с управлението на Бойко Борисов: "Най-лесното е човек да управлява колата от задната седалка. Трябва да влезем в ролята на самото лице, да видим какви са целите му. Пак виждам една черта – очакванията. Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото. Но ако се погледне по един аналитичен, задълбочен начин, много от тия очаквания са самоочаквания (...) Същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после – спад." Според Сакскобурготски това, което най-много липсва на нацията ни, е демократичната традиция. Другото е явната ни негативна нагласа към новото и търсенето винаги на виновен, който да оправдае нашата безотговорност: "Трябва всеки, ангажирайки се, да спазва правилата, а не да търси винаги кой не ги е спазил, без да си задава въпроса за своята отговорност. Демокрацията в крайна сметка е въпрос на контакт, на общуване, на възпитание дори. Може би звучи старомодно, но възпитанието помага много на обществото да има културни отношения, а не само надвиквания или хокания. Но това се обяснява трудно и вероятно ще отнеме доста време. Аз си мислех, че с днешните възможности хората да пътуват, да не са изолирани, както са били толкова години, да разполагат с компютри, щяхме да наваксаме загубеното време много по-бързо, но явно това е моя грешка, защото се вижда, че трябва повече време да се преосмислят нещата, да се отърсят хората от толкова много напластени комплекси и не знам какви други съображения, които спират еволюцията." Сакскобурготски определи като завист и плод на политически облаги публичният интерес към "царските имоти". Според него "българите не могат да понасят някой да има повече". "Помня 1995 година. Много хора идваха след промените и ми се обаждаха, и ми казваха: „Ама вие трябва на всяка цена да си поискате имотите, туй е реституция”. Тогава им казвах, че има други приоритети за България в момента, които са далеч по-важни. После вече се постави темата и Конституционният съд се произнесе с 12 на 0 гласа. Според мен е ясно. Ако беше 6 на 5 с едно “особено мнение”, темата можеше да бъде по-друга. И никой не възрази тогава. Но когато станах премиер, вече избиха всички комплекси за отмъщение, за неудовлетворение, за каквото и да е, плюс старите, които не са еволюирали и са си останали с „монархо-фашисткото” гледане. Виждам, че много от нещата не са юридически, а чисто политически. Постоянно излизат аргументи, на които не отговарям, защото има адвокати, има Страсбург и има достойнство – не мога да слизам, да кажем на махленско, жалко ниво. Това са по-скоро хули, намеци, обиди, предположения и най-вече излиза субективното – как биха действали, ако бяха на моето място."