Татко след развод, или колко често детето е оръжие срещу бившия (снимки)

Татковци, възпрепятствани да виждат децата си след разводи, се събраха днес на символичен протест пред столичната Съдебна палата, за да насочат вниманието към силно дискриминиращото семейно законодателство у нас.

Проблемът е на хиляди мъже в България, но и в целия свят, не е само наш. Всички сме тук заради сходни лични истории - след развода детето става оръжие срещу бившия съпруг. Бащите в тази ситуация страдат много, но още по-наказано е детето, обобщава Георги Костов - един от активистите на сдружение "Детство и с тати".

Георги и двайсетината мъже на демонстрацията с болка, но и готовност разказват на журналистите личните си истории, защото се надяват скоро законодателството да се отърси от презумпцията "родителските права са винаги за майката" и да отреди равно отглеждане на детето от двамата разделени родители.

"В много страни е така, в Калифорния равнопоставеността е въведена още през 70-те години, после и в други щати. Въвеждат я и Скандинавските държави, 2002 г. - Франция, 2006-а - Белгия, после Румъния", изброява Пламен Борисов, който по неволя вече е спец по семейно законодателство у нас и в чужбина. 

Пламен има две деца - на 6 и 8 г., които живеят с майка си, българка, в Люксембург. Съдът там му отрежда децата да прекарват половината уикенди и половината ваканции в таткото, но по финансови причини мъжът ги вижда само през ваканциите. "Едно пътуване излиза поне 1000 евро. Трябва да ги взема със самолет, а после да ги върна. Случвало се е да стоя по една седмица в Люксембург и майка им да казва, че сега не е удобно да ги взема. И се връщам без тях", разказва Борисов. 

Посланието му звучи просто, но хора в неговото положение знаят колко трудно постижимо е: "Трябва да се отдели конфликтът между родителите от правата върху децата". 

Бащите като Пламен и Георги посочват и друг дълбок проблем - след тежък развод, дори когато съдът посочи кога бащата да вижда детето (обикновено всеки втори уикенд), майката често възпрепятства и тези срещи. Тогава се стига до тежки преговори със социалните, до прокурорски  заповеди. "Но не е нормално по два пъти месечно да се ходи с прокурор, нали", риторично питат татковците. 

В България, ако бащата закъснее дори с няколко часа да върне детето в посочения ден, да не говорим ако закъснее с издръжката, бива третиран като престъпник. А когато майката допълнително ограничава редките ни срещи с децата, това в 99% от случаите е ненаказуемо, казва Георги Костов.

Днес татковците от сдружението са се събрали да подкрепят в труден момент "колегата" си Севделин Чандаров от Неделино. До един са съпричастни с мъжа, който от 4 години отглежда дъщеричката си, сега 6-годишна първокласничка, и губи дело след дело в българския съд. Темида отсъжда "по инерция", по думите на адвоката на Севделин, момиченцето на майката румънка. Майката води делото в България, защото по ирония на съдбата законодателството в родината й би било по-благосклонно към българския татко и би отсъдило детето да прекарва времето си по равно с двамата родители.

Севделин губи делото на три инстанции, макар че според защитничката му адв. Иванова детето е гледано прекрасно и това установяват и социалните работници. В същото време никой не знае в какви условия ще попадне детето при майката, която е на гурбет в Испания. "Жената не е потърсила детето дори по време на делата, когато е била в България. Оставя го тук и тръгва за Испания не поради финансови затруднения. Детето не знае румънски, а вече ходи и на училище, има своя социална среда. Съдът не взема това предвид, нито какъв ще бъде социалният статус на детето в Румъния, а как живее майката в Испания изобщо не знае. Но отсъжда детето да замине в чужбина. Това драстично нарушава интереса му", казва адв. Иванова.

Бащите от сдружение "Детство и с тати" са в диалог с Министерството на правосъдието и се надяват оттам да им помогнат да внесат в парламента законодателни промени. С надежда чакат да проведат и конференция, на която са поканили български съдии от европейските съдилища в Люксембург и Страсбург, за да ги консултират какво могат да предприемат.

А дотогава се обръщат към българските съдии чрез лозунгите си: "Събудете се! Това утре може да се случи и на Вашето дете", "Осъдихте детето ми да порасне без баща. Защо?", "Майка не е равно на семейство."