След огъня, преди дъжда

Този текст беше изпратен до OFFNews от автора му - Йоанна Тихомирова. Публикуваме го без съкращения.

Че държавата свършва там, където свършва асфалтовият път, знаехме и отпреди. Че обхватът на институциите се губи заедно с обхвата на телефоните, и това го знаехме. Както и че опитните планинари - от туристи и байкъри, през бордисти и катерачи, до мотористи и офроудъри - сме по-подготвени и организирани от пожарната, горското, полицията и армията. По този въпрос всеки физик ще ни каже, че (при отсъствие на пречки) от хаоса се появяват структури и това е естественото състояние на нещата. И обратното - изкуствено създадените структури с времето биват победени от ентропията. В политиката еквивалентът на ентропия се нарича "бюрокрация".

Припомнихме си и че в екстремни ситуации сме първо хора и като такива следва да си помагаме.

"Колкото повече закони и забрани, толкова повече крадци и разбойници." (Лао Дзъ)

Ако не сте успели да проявите героизма си като доброволец и събирате сили за следващия катаклизъм - внимавайте в картинката! Ще ви трябват характеристика, бележка от окръжния комитет и препоръки от трима членове. Вероятно и документ, че не дължите на определени банки, зер ако изгорите в планината, те да не изгорят с пари.

Майтапът настрана, но ние следващия път няма да чакаме институциите да се наумуват, а ще сме по-отрано, с повече хора и с по-добро оборудване. Не че не вярваме на пожарникарите, но следващият пожар може да е в нашето село. Дотогава ще следим още по-внимателно какво се случва и на Витоша, и в парламента.

В един момент сигурно ще проумем, че законите и правилниците не вършат работа там, където са нужни практически умения, че повечето правни норми не водят до по-добър живот и че плащаме твърде много за държавна администриция, която да ни пречи да работим. А от осъзнаването до промяната крачката е много по-лесна.

Еколозите от Орлов мост срещу еколозите от БАН.

В света на медиите всяко чудо е за три дни и скоро след като въглените над Бистрица изстинат, повечето хора ще забравят за пожара. Но ние ще се върнем там тайно и преди първия дъжд да е отмил хранителната пепел, ще нахвърляме семена от житни треви, събрани от околните поляни. Ще съберем шишарки от бяла мура, букови жълъди, семена от бреза, клен и ясен и ще ги посадим на мястото на изгорелите дървета.

Куп експерти ще кажат, че не може, че е забранено защото е резерват, че не се прави така, че трябва да оставим природата да се възстанови сама. Ние ще си мълчим, защото знаем, че за природата е характерно динамичното (а не статично) равновесие и че опазването на екосистемите е първа крачка, а втората е подобряване на биоразнообразието. И че смесената гора не беше пострадала от торнадо и корояд, за разлика от монокултурната.

А по-нататък?

Витоша е пред очите на двумилионно народонаселение и всеки опит за заграбването ú се следи внимателно, но в по-отдалечените краища сме оставили горите си на хора, които заради вагон дървесина са готови да оставят няколко села без вода. Дървосекачи на катуни режат скъпите бук и дъб, а в изкуствените борови насаждения от соц-а обстановката е като в склад с неутилизирани боеприпаси.

Борът измества широколистните си съседи, а нападалите иглички правят почвата все по-кисела, бедна и суха, и дъждовете постепенно я отнасят. Без водозадържащата ú способност дори не особено силни дъждове предизвикват порои, пороите се превръщат в наводнения, а те вече отнасят и почвата от долините, и по някоя къща. В историята на човечеството не една и две цивилизации са изчезнали, защото са се лишили от горите си.

Затова ще обърнем внимание не само на едрите олигарси, но и на местните дерибеи. Ще вземем нещата в свои ръце и ще залесяваме, където вече е изсечено. Ще се противопоставяме на дървената мафия с всички възможни средства. Ще следим и опитите за легализиране на добива на суха дървесина (т.нар. "биомаса") от горите в интерес на олигарсите и местните мутри.

Защото ние сме останалите 99% и защото става въпрос не просто за птичките и тревичките, а за оцеляването на децата ни!