Сиренето с палмово масло - на отделна витрина от януари
Млечните продукти с растителни мазнини ще бъдат продавани на отделни витрини в магазините от януари. От тогава се забранява върху етикетите им да пише "млечен". Тези изисквания на наредбата за млечните продукти трябваше да влязат в сила от 27 октомври, но земеделското министерство е дало отсрочка на търговци и производители.
"Млекопреработвателите ще получат острочка от около месец да въведат изискванията на новата наредба за млечните продукти, която беше приета през лятото", обяви днес земеделският министър Мирослав Найденов на дискусия "Чиста храна" с млекопроизводители в София. Гратисният период се измествал на 31 декември по искане на Европейската комисия.
ЕК поиска допълнително време за предоставяне на информация от България за новите технически стандарти. Тълкуванието на Найденов за забавянето обаче беше, че ЕК е поискала допълнително време за българските производители.
Наредбата има за цел да ограничи "фалшивите" млечни продукти с растителни заместители и да разграничи двата типа продукти още при производството им - фирмите ще трябва да разполагат с отделни производствени линии за тях; тези продукти ще се продават на отделни витрини в магазините, които да имат и ясни обозначения; забранява се върху етикетите им да пише "млечен".
Преди повече от година бе въведена забрана за такива продукти да се използват думите "сирене" и "кашкавал", но тогава търговците финтираха правилото с наименованията като "млечен продукт" и "млечен деликатес".
Новите правила ще повишат и глобите за лъжливи етикети - до 100 хил. лв. при първо нарушение и затваряне на предприятието при рецидив. Сега санкциите са между 3 и 5 хил. лв.
Здраве vs. доходи
На дискусията, за онагледяване на разликите между двата вида продукти се предлагаше кашкавал за дегустация - млечен и с растителни мазнини.
"Аз постя, мога да опитам този с растителните", каза Найденов. По думите му, истинският от двата продукта струвал 13.80 лв. за килограм, а "постният" - 4 лв. Това, което можем да направим чрез национално законодателство е да направим едно разделение, да направим възможно българите да избират истинското сирене. Трябва да запазим марката и да запазим здравето на хората, посочи той. И добави "разбира се, това е въпрос и на доходи".
Когато наредбата влезе в сила, "тежко му на този, който не спазва правилата. Агенцията по храните е най-тежкият репресивен орган. Контролът ще бъде драконовски. Това ще бъде моят личен ангажимент, да се запази здравето на хората”, зарече се той.
"Надявам се следващата кръгла маса да е за вафлите", каза още агроминистърът. В захарната промишленост в България масово се използват хидрогенирани мазнини, които също както нерафинираното палмово масло в млечните продукти, са вредни, каза той.
Тези "частично хидрогенирани мазнини" дори са далеч по-вредни от палмовото олио, посочи диетологът д-р Стефка Петрова. Те съдържат "трансмастни киселини", които едновременно повишават лошия холестерол и намаляват "добрия", обясни тя. По думите й, това са най-вредните хранителни съставки и в бъдеще трябва да бъдат специално етикетирани.
За 2011 година са произведени 30 хиляди тона продукти с растителни мазнини, посочи директорът на агенцията по храните (БАБХ) Йордан Войнов на дискусията. Вече има затворено предприятие за растителни мазнини (мандра в гр. Дряново) и контролът по отношение на агенцията е "железен", похвали се Войнов.
Не така възторжен от контрола на агенцията беше един от млекопреработвателите на дискусията. "В момента няма контрол, една фирма има 10 продукта на пазара с консерванти", заяви изпълнителният директор на фирма Лактина Велимир Бояджиев. "Моля?!", засегна се Войнов. В отговор Найденов разпореди шефът на БАБХ още днес да направи проверка по случая и да излезе с доклад.
Млекопреработвателите обжалват новата наредба пред Върховния административен съд, припомни Найденов и добави "разчитам, че техните бизнес интереси няма да са пред здравето на хората".