Съдът спря ядрен реактор на БАН в София

Върховният административен съд (ВАС) спря работата на ядрен реактор на БАН в София. 

Съоръжението се намира в близост до центъра на града и е заработило за научни цели в средата на миналия век. По-късно било взето решение за неговата реконструкция и използването му за граждански цели. 

Със свое решение от 8 януари съдът обаче откри нарушения в процедурата, по която е взето решението за реконструкцията на миниреактора, като отмени решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С него се дава зелена светлина за реконструкцията на съоръжението и трансформацията му в граждански тип реактор с ниска мощност (200 kw). Разрешението, дадено от екоминистъра, е взето на базата на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), което според жалбоподателите - Национално движение „Екогласност”, оценява въздействието на реактора върху "защитените зони - природните местообитания и дивата флора и фауна", но не и върху хората, които живеят в близост до съоръжението. 

От своя страна екоекспертите от ведомството смятат, че се очаква "незначително въздействие върху околната среда и населението". Инвестиционното предложение нямало вероятност да окаже значително отрицателно въздействие и върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони, а всички становища били в подкрепа на проекта.

Съдът обаче не се съгласява с тези мотиви.

През 2010 година въз основа на решение на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) министърът на околната среда и водите издава решението, с което е одобрил реконструкцията на реактора. Според магистратите обаче решението на министъра е взето в нарушение на закона. В доклада по ОВОС е записано, че в процеса на експлоатация на изследователския реактор и генерираните от него йонизиращи лъчения може да се очаква въздействия върху основните компоненти и фактори на околната среда – атмосферен въздух, повърхностни и подземни води, почви, растителен и животински свят и върху хората. Според магистратите обаче възложителят на реконструкцията - Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика, е трябвало да изиска информация от Министерството на здравеопазването за въздействието, което реконструкцията би могла да окаже върху населението. 

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) от своя страна е уведомила МОСВ, че съоръжението ще бъде изградено по изцяло нов проект, в конструктивно отношение щяло да бъде в голяма степен ново ядрено съоръжение, като за целта ще се използва малка част от старите съоръжения на реактора. "Това допълнително означава, че за едно ново съоръжение от такъв тип е трябвало да има задълбочено проучване и произнасяне от страна на компетентния орган – министерство на здравеопазването. Следва да се одобри от АЯР и техническия проект като първа стъпка към осъществяване на предложението", е записано в мотивите на съда. 

В същото време имало и други пропуски - регионалното министерство е пропуснало да издаде заповед за създаване на зона за превантивни защитни мерки,  както се изисква според специална наредба за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения.

"Всички тези пропуски, предвид спецификата на инициирания проект и чувствителността на темата, представляват съществено нарушение на процедурата по издаване на решението по ОВОС, които съставляват и основание за отмяната му", смятат магистратите, като отменят решението на екоминистерството.

Актът на съда подлежи на ревизия пред петчленен състав на ВАС.