Разпитват по видео Майкъл Чорни за източването на ЦКБ

Руският бизнесмен Майкъл Чорни ще бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка по делото за източването на Централна кооперативна банка (ЦКБ) през 1995 година.

Делото стартира през 2004 година, а основният подсъдим - Павел Тренев, до днес остава в неизвестност. Като пострадал от деянието, Майкъл Чорни, който е с действаща забрана да влиза в страната ни до 2013 година, има интерес да свидетелства пред съда. Според запознати с хода на делото обаче, той няма да даде показания, въпреки че има разрешение от израелските власти за провеждането на видеоконферентна връзка. Причината е, че успял да осъди банката и да върне парите си.

Днешното заседание по делото беше отложено поради отсъствието на съдебен заседател. Съдия Петя Крънчева обяви, че властите в Израел, където в момента живее Чорни, са дали съгласие да бъде проведен разпит. За следващото заседание в процеса вече е ангажиран и преводач.

Хронологията

Според прокуратурата Павел Тренев е наредил от сметките на бизнесмена през далечната 1995 година да бъдат изтеглени 6 млн. долара. До днес остава загадка в какво качество Тренев е наредил превода на парите, след като не е бил упълномощен да направи това.

Делото стартира три години след като Тренев е заловен от полицията през 2001 година. До този момент той е бил в неизвестност. Популярен в престъпните среди като „дилъра“, заради незаконната лихварска дейност, с която се занимава през ’90-те години, до този момент Тренев се е укривал и срещу него са издадени европейска, международна и заповед за общонационално издирване.

Заедно с него под отговорност тогава е подведен и Димитър Димитров-Шашмата, за който обвинението твърди, че е подбудител за извършването на обира. Той е задържан, след като Интерпол го открива във Венеция. Тогава става ясно, че близо пет години той се е подвизавал под чужда самоличност, а у него е открит новозеландски паспорт с името Едмон Дантес.

През 2004 година, докато все още тече разследването по аферата, Тренев е освободен от ареса, което се превръща в причина той да се укрие, като до днес съдбата му не е ясна.

В хода на разследването по аферата стават ясни няколко подробности: Павел Тренев нарежда превода на 6-те млн. долара на два транша от по 3 млн. Когато първият превод е факт, се оказва, че не е посочен крайният получател. Според показанията на Тренев пред разследващите, първите три милиона са отишли за уставния капитал на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), която се свързва с кръга „Орион” и тогавашния премиер Жан Виденов. Вторият транш е бил предназначен за покриване на дългове към различни фирми, част от икономически структури на БСП.

Самият превод на парите изпълнителният директор на ЦКБ Георги Георгиев тогава обяснява с грешка от страна на служител в банката. Така се оказва, че договорът между компанията на Чорни и банката за откриване на депозит от 6 млн. лв. от страна на ЦКБ е подписан от Павел Тренев. Той обаче е лице без представителна власт и следователно не е породил никакви правни последици за ответника ЦКБ.