Проф. Валентин Старчев: Паметникът пред НДК няма да се събаря
Проф. Валентин Старчев е български скулптор, роден през 1935 г. в Стара Загора. Името му се свързва най-вече с паметника "1300 години България" пред Националния дворец на културата. Други негови известни творби са паметника на капитан Петко Войвода в алеята на гарибалдийците в Рим, "Пиета" в Националната художествена галерия, паметника на 14-те изгорели войници в София. Негови пластики са подарени на Папа Йоан-Павел Втори, на краля на Испания Хуан Карлос, Херберт фон Караян и други. Старчев е професор в Архитектурния факултет в Университета по Архитекура, Строителство и Геодезия.
OFFNews потърси проф. Старчев за коментар по повод информацията, че съвсем скоро паметникът "1300 години България" ще бъде демонтиран.
Проф. Старчев, каква е причината паметникът пред НДК да е в това състояние?
Има много причини за това. Още навремето не беше изпълнен както трябва. Оттам започна да се руши по малко и след това вече го изоставиха. След това ограбиха металните части и никой не се грижеше за него. Така и си остана до този момент.
Какво трябваше да се направи, според Вас, за да се предотврати това?
Още навремето, когато се работеше, трябваше фугите между облицовката да се направят със силикон, за да не влиза вода. Това не стана. След това влезе вода през зимата и плочите се отлепиха. Така започна разрушаването, а след това и ограбването на паметника.
Каква е била първоначната идея и концепция на паметника?
Паметникът е построен 1981 г. и беше посветен на 1300-годишнината на България. Той бе построен за откриването на тържествата по честванията.
Основната концепция на паметника е миналото, настоящето и бъдещето на България. На тази база се изградени телата, които се движат в пространството спираловидно нагоре. След това има няколко композиции, които имат определени теми. Едната тема е "Златният век на българската култура - Симеон и книжовниците", втората тема е "Пиета" - жертвите, които е дала България през тия 1300 години. Третата - един работник, който е съзидателят. Той въпреки всички перипетии - робство, войни и т.н., все е имало някой, който е градил нещо и тази държава е съществувала и до днес. Това е смисълът на паметника. Смисълът му е да вдъхва патриотични чувства. Темите са обвързани с двореца на културата.
Кога дойде идеята Ви за него и как стана така, че избраха Вас?
Имаше конкурс през 1980 г. Аз го спечелих тогава и ми беше възложено да направя паметника. Другите участници бяха проф. Величко Минеков и проф. Борис Гондов. Те също бяха предложили проекти за паметници.
Вярно ли е, че Тодор Живков не е харесвал паметника и дори е сменил маршрута си, за да не минава покрай него?
Да. Това стана, защото имаше незавършени моменти, заради бързите срокове, които ми поставиха. И тези неща се отразиха негативно върху отношението към паметника от страна на правителството тогава. Някои хора около Живков имаха негативно отношение към паметника, други обратно - харесваха го. Паметникът беше одобрен и от Людмила Живкова, от Александър Лилов и др.
Говори се, че паметникът ще се събаря. Какво е вашето отношение по този въпрос?
Паметникът няма да се събаря. Засега никой не ми е казвал, че ще се прави такова нещо. Това е просто някаква версия, която всички ползват. Това ще се реши в четвъртък. Има една фирма, която поема свалянето на част от железата на металната конструкция. Ние с екипа ще определим кои точно железа ще се махнат. Това са паразитни железа, които пречат за една нова визия, за едно решение, което ние предлагаме.
Какво е Вашето предложение?
Предлагаме тази конструкция, която е оголена, да се разработи допълнително и да остане третото тяло, като конструкция в пространството. Преди време предложих едно допълнително решение - да се премахне козирката отпред и да стане едно амфитеатрално решение, като се приобщи към общото пространство.